Фиброза на миокарда

Фиброза на миокарда: състояние, при което се установяват дистрофични и некротични процеси в мускулните клетки на сърцето, в следствие, на което започва патологично разрастване на фиброзна (съединителна) тъкан.

Фиброзата на миокарда може да възникне като последица от инфаркт на миокарда, дистрофии на миокарда, вродени аномалии, ангина пекторис, инфекциозни заболявания, склеродерма (Scleroderma) и други.

Склеродермата е автоимунно заболяване, засягащо съединителната тъкан в тялото. Склеродермия означава втвърдяване на кожата и е потенциално сериозно заболяване в някои случай. Съществуват два вида склеродермия. Локализираната е най-леката форма и засяга кожата и опорно-двигателния апарат. Системната склеродермия обикновено е по-сериозна и може да повлияе съединителната тъкан в много части на тялото, включително бели дробове, сърце, храносмилателен тракт, кръвоносни съдове, бъбреци. Точната причина за заболяването все още не е известна, но се квалифицира към автоимунните заболявания. Симптомите, които се развиват могат да бъдат леки, умерени и тежки. Включват бледост, студенина, болка, подуване, скованост, удебеляване на кожата на ръцете и на краката. Усложненията, които могат да възникнат са белодробна фиброза, увреждане на бъбреците, хипертония, нарушен сърдечен ритъм и други. Заболяването не може да бъде излекувано, но поддържащото лечение може да помогне за намаляване на симптомите.