Тремор на лицето

Треморът представлява патологично състояние, при което се наблюдават неволеви мускулни движения, настъпващи в специфична зона от тялото или в цялото тяло. Тези движения са малки, ритмични и трептящи и се появяват по повтарящ се модел (осцилаторни).

Треморът на лицето представлява локализирано треперене на различни части от лицето (устни, клепачи, бузи и т.н.). Наблюдава се най-често при стрес и тревожност, недостатъчност на калий, магнезий, калций, натрий, както и при парализа на лицевия нерв и невросифилис.

Невросифилисът представлява усложнение от нелекуван сифилис, при който инфекцията навлиза в централната нервна система(мозък и гръбначен стълб) и предизвиква редица неврологични симптоми. Предизвиква се бактерия и 3 до 7% от хората с нелекуван сифилис развиват невросифилис. Други симптоми на заболяването са: главоболие, ригидност на врата (схванатост), треска, гърчове, мозъчен удар, който може да се съпровожда със загуба на говорни способности, слабост и зрителни смущения, хемипарези, тремор на лицето, езика и ръцете, раздразнителност, мускулни контракции, деменция и др.

Треморът е симптом срещан при редица заболявания, като: Паркинсон, форми на множествена склероза, травматични увреждания на мозъка, невродегенеративни заболявания, повреда и разрушаване на мозъчния ствол, употреба на наркотици и медикаменти и по-конкретно - амфетамини, кортикостероиди, лекарствени средства за приложение при психиатрични заболявания, злоупотреба с алкохол, отравяне с живак, тумор на мозъчната тъкан, мозъчен удар и др.

Треморът може да бъде симптом на голямо разнообразие от заболявания - от леки болестни състояния до сериозни патологични разстройства. Често се наблюдава в резултат на силни емоции и стрес, след употреба на алкохол или наркотични вещества, състояния свързани с нарушено ментално здраве, неврологични заболявания, генетични разстройства и др. В зависимост от причината проявата на тремора може да бъде краткотрайна и той бързо да отшуми (например при пристъп на тревожност или стрес). Наблюдава се и хронична проява на тремора, при която той се появява и изчезва след по-дълъг период (например при гърчове с фокален характер). Честотата на появата на тремор може да намалее с увеличаване на възрастта, но тежестта му може да се повиши, като това повлиява върху способността на индивида да изпълнява определени дейности от всекидневния живот. Някои форми се предават наследствено.