Температурна лабилност

Температурна лабилност представлява физиологично или патологично състояние, при което се наблюдава колебание в телесната температура в зависимост от цикардните ритми.

Нормалната телесна температура се поддържа в относително постоянни нива между 36.5-37.5°С, като това става чрез хомеостазата и терморегулацията. Нощната телесна температура е по-ниска в сравнение с дневната. Съответно понижаването й под долната граница се нарича хипотермия, а повишаването - хипертермия.

Температурна лабилност може да настъпи при прекомерно излагане на студ, висока температура, консумация на алкохол, по време или след анестезия, хипотиреоидизъм, масивен кръвоизлив, некротизиращ ентероколит, болест на Менкес (Menkes), синдром на Слокумб, еритродермия, отравяния, общи вирусни и бактериални инфекции, хронична бъбречна недостатъчност, тежка физическа работа, недохранване, глад, диабет, по време на овулация, бременност, прием на орални контрацептиви, силни емоционални фактори, носене на повече дрехи, заспиване с електрическо одеяло, липса на сън и др.

Синдромът на Слокумб (Slocumb) се нарича още псевдоревматизъм. Заболяването се развива при продължително лекуване на ревматоиден артрит с кортизол във високи дози. Синдромът се характеризира с признаци на хиперрефлексия, резки промени в настроението, емоционална нестабилност, ставна неподвижност, затруднени доброволни движения, мускулна болка, повишено СУЕ, полиартрит, флебит, умора и др.