Тежки пристъпи на паническо разстройство

Тежки пристъпи на паническо разстройство: паническото разстройство в миналото е било наричано страхова невроза, но в последните години терминът „невроза” се избягва поради различните тълкувания на понятието. Основната проява на състоянието е специфичният и немотивиран страх под формата на панически атаки. Страхът сам по себе си е нормална емоционална реакция, която от една страна има за цел да сигнализира за някаква опасност, а от друга – да катализира физиологични процеси в организма, които го мобилизират и подготвят за ответна реакция спрямо опасността. Когато обаче страхът възникне извън контекста на сигнал за опасност и мобилизиране на индивида, напр. когато изпитваме пристъп на паника, без да има конкретна реална опасност, тогава се говори за болестен страх. Съществува група от неврологични състояния, в които болестните форми на страх са основен симптом. Тази група състояния се нарича тревожни разстройства. Към тях се отнасят генерализираната тревожност, паническото разстройство, разнообразните фобии на натрапливи състояния и др. Паническото разстройство е сред най-често срещаните тревожни разстройства. Симптомите на пристъпите на паника възникват неочаквано, без конкретен повод. Това е съпроводено със сърцебиене, обилно изпотяване, треперене, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, гадене, световъртеж, подкосяване на краката, студени тръпки или топли вълни и др. Пристъпите на паника продължават няколко минути, по-рядко часове. Пациентите напълно осъзнават неоснователността на страховете си, но не могат да ги преодолеят. С времето пристъпите на паника зачестяват и пациентите започват да изпитват почти постоянно напрежение и тревожност в очакване на нова атака.

Тежки пристъпи на паническо разстройство могат да се дължат на стресови събития в семейството, в работата, в социалното обкръжение, нарушения в централната нервна система, черепно-мозъчна травма, аутистично разстройство, шизофрения, употреба на наркотични средства, посттравматичен стрес, синдром на Ди Джордж, болест на Мениер, биполярно разстройство и др.

Синдромът на Ди Джордж (Di George syndrome) е известен още като вело-кардио-челюстен синдром (velocardiofacial syndrome). Самият синдром представлява рядко първично имунодефицитно заболяване, за което е характерно вродената липса на тимус или околощитовидни жлези. Заболяването се унаследява по автозомно-доминантен път, като се дължи на загуба на генетичен материал от хромозома 22, в резултат на което не се откриват Т-лимфоцити (клетките, които осигуряват клетъчния имунитет). Фарингелните джобове се оформят между 2-ра и 8-ма седмица на бременността. Трети и четвърти фарингеални джобове определят появата на околожитовидните жлези, аортната дъга, тимуса, част от устните и ушите. Аномалиите съпътстващи заболяването могат да включват: вродени сърдечни малформации (тетралогия на Фалот, изместена в дясно аортна дъга, камерен преграден дефект, перзистиращ трункус артериозус, прекъсната аортна дъга (тип А, В и С), аномалии на каротидната артерия и югуларната вена), малка долна челюст, необичайно разположени очи, квадратни нокти, хипокалцемична катаракта, разширени вени, дефекти на небцето (вълча уста), затруднения при хранене, слабост на гласните връзки, обилно окосмяване по скалпа, загуба на слуха, когнитивни увреждания, нарушени социални умения, шизофрения, тежки пристъпи на паническо разстройство, нарушена терморегулация, дефицит на растежния хормон, разширена Силвиева бразда, повтарящи се инфекции на долните дихателни пътища, малротация на червата, десквамация на кожата на ръцете и ходилата, хипокалцемия, ниски нива на паратхормон, бъбречни аномалии, тромбоцитопения, автоимунни заболявания (хемолитична анемия, ювенилен ревматоиден артрит), хипотиреоидизъм, цианоза, припадъци, скелетни аномалии, психични нарушения, недоразвита езофагеална тръба, тетания, хронична болка в крака и др.