Разширена аорта

› Въведение

› Рискови фактори

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Разширена аорта (дилатация на аортата) представлява състояние, при което се установява необичайно уголемяване на лумена на аортата. Разширението може да обхване различни части на аортата - възходяща аорта, аортна дъга или низходяща (торакална и/или абдоминална) аорта. Тя много често е безсимптомно състояние, но се свързва с повишен риск от сериозни усложнения като дисекация и руптура на аортата.

Аортата представлява най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло. Тя изхожда от лявата камера на сърцето и осигуряващ транспорта на оксигенирана кръв към всички органи и тъкани. Тя се разделя анатомично на възходяща аорта, аортна дъга и низходяща аорта, която от своя страна включва торакален и абдоминален сегмент. Стената на аортата е изградена от три слоя, които имат важна роля за поддържане на еластичността и механичната устойчивост на съда. Когато дилатацията на аортата достигне ?1.5 пъти над нормалния диаметър, състоянието се дефинира като аортна аневризма.

Разширената аорта може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хиперхомоцистеинемия, повишен С реактивен протеин.
• Инфекциозни и паразитни болести - сифилис.
• Болести на органите на кръвообращението - хипертония, исхемична болест на сърцето, периферна съдова болест. 
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - тютюнопушене.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - хромозомни и генетични аномалии, синдром на Марфан (Marfan syndrome), синдром на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos syndrome), атрезия на трикуспидалната клапа.

Рискови фактори

Съществуват някои рискови фактори, които значително увеличават възможнистта от разширяване на аортата. Те включват основно: 

• Мъжки пол
• Напреднала възраст
• Високи кръвно налягане
• Затлъстяване
• Тютюнопушене 
• Нарушен липиден профил
• Фамилна обремененост

По-чести причини за възникване

Напреднала възраст

Напредналата възраст е една от основните причини за развитие на аортна дилатация, поради прогресивните дегенеративни промени в структурата на съдовата стена. С течение на времето настъпва редукция на еластичните влакна в средния слой на аортата. Това от своя страна води до намалена еластичност ие предпоставка за разширение на аортата.. 

Артериална хипертония

Артериалната хипертония представлява хронично заболяване, характеризиращо се с трайно повишени стойности на артериалното налягане над нормалните граници, което води до увреждане на различни органи и системи, включително сърдечно-съдовата. Заболяването протича често безсимптомно в началните си стадии, но се асоциира с дългосрочни структурни и функционални промени в съдовата стена. В резултат на високото кръвно налягане се нарушава нормалната структура и еластичност на съда, което улеснява неговото разширяване.

» Повече информация по темата: Артериална хипертония

Синдром на Марфан

Синдромът на Марфан представлява автозомно-доминантно наследствено заболяване на съединителната тъкан, причинено от мутации в гена, кодиращ белтъка фибрилин-1. Фибрилинът е ключов компонент на еластичните влакна, които осигуряват здравина и еластичност на съдовата стена, лигаментите и други тъкани. Нарушената структура на фибрилина води до отслабване на съединителната тъкан в целия организъм. Клинично синдромът се характеризира с високо и слабо телосложение, дълги крайници, деформации на гръдния кош, както и очни прояви. Най-сериозните усложнения са свързани със сърдечно-съдовата система, като дилатация на възходящата аорта, аортна аневризма и повишен риск от аортна дисекация.

» Повече информация по темата: Синдром на Марфан 

Синдром на Елерс-Данлос

Синдромът на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos) представлява хетерогенна група от наследствени заболявания на съединителната тъкан, обусловени от дефекти в синтеза и структурата на колагена. В резултат съдовете стават крехки и податливи на разкъсване. Клинично заболяването се характеризира с тънка, прозрачна кожа, лесно образуване на хематоми, хипермобилност на ставите и склонност към спонтанни руптури на артерии, включително аортата.

» Повече информация по темата: Синдром на Елерс-Данлос

Атрезия на трикуспидалната клапа 

Представлява вроден дефект, при който липсва връзка (клапата) между дясната камера и предсърдие. Вместо клапа между камерата и предсърдието има твърда тъкан, която ограничава притока на кръв и прави дясната камера на сърцето недостатъчно развита. Състоянието се проявява със забавяне на растежа, слабо наддаване на тегло, затруднено и учестено дишане, умора, летаргия, оток на краката и глезените, асцит, недостатъчно развита дясна камера, увеличена лява камера, пръсти под форма на бухалки и други.

Симптоми

Клиничната изява на аортната дилатация е променлива и в голяма част от случаите заболяването протича безсимптомно, особено в ранните стадии. Симптомите, когато са налице, зависят от локализацията и степента на разширение, както и от ангажирането на съседни структури. Често проявите са неспецифични, което може да забави диагностицирането.

• Болка в гърдите
• Болка в гърба
• Задух
• Промяна в гласа
• Замайване

При развитие на усложнения като аортна дисекация или руптура може да се наблюдават някои от следните симптоми:

• Внезапна, силна болка в гърдите 
• Разпространение на болката към гърба, корема или крайниците
• Рязко спадане на артериалното налягане
• Тахикардия
• Загуба на съзнание 
• Студена, влажна кожа
• Признаци на хеморагичен шок
• Неврологични симптоми (парализи, нарушено съзнание)

Поставяне на диагноза

Основна роля в поставянето на диагнозата разширена аорта имат съвременните образни методи. Те позволяват точна оценка на диаметъра и локализацията на разпирението. 

• Ехокардиография (трансторакална и трансезофагеална): представлява неинвазивен и широко достъпен метод, който позволява оценка на възходящата аорта и аортния корен. Трансезофагеалната ехокардиография осигурява по-висока резолюция и по-добра визуализация на аортната дъга и низходящата аорта.
• Компютърна томография: златен стандарт за детайлна визуализация на аортата. Осигурява високорезолюционни изображения, позволява точни измервания на диаметъра и откриване на усложнения като дисекация или руптура. 
• Рентгенография на гръден кош: по-малко специфичен метод, който може да покаже индиректни белези като разширена медиастинална сянка или промяна в контурите на аортата, но не е достатъчен за поставяне на диагноза.

Лечение

Лечението на аортната дилатация зависи от размера на разширението, скоростта на прогресия, локализацията и наличието на симптоми или усложнения. Основната цел е да се предотврати разкъсване или дисекация на аортата, както и да се забави прогресията на заболяването. Терапевтичният подход включва както консервативни, така и хирургични методи, като изборът се определя индивидуално за всеки пациент.

• Консервативното лечение: насочено към контрол на рисковите фактори и забавяне на дилатацията. Основно значение има стриктният контрол на артериалното налягане, най-често с бета-блокери или други антихипертензивни медикаменти. При някои пациенти се използват и ангиотензин II рецепторни блокери. Препоръчва се също спиране на тютюнопушенето, контрол на липидния профил и ограничаване на интензивни физически натоварвания, които повишават интраторакалното налягане.
• Хирургичното лечение: прилага се при значително разширение на аортата, бърза прогресия или наличие на усложнения. Най-често се извършва аортна протезиране или ендоваскуларна интервенция  в зависимост от локализацията на лезията и общото състояние на пациента. 

Изображения: freepik.com