По-високо pH на урината

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Изследване

› Лечение

Въведение

По-високо рН на урината (алкална урина) представлява стойност на pH, която е по-висока от нормалния диапазон. Обикновено за алкална урина се говори при стойности над 7.0. Физиологичният диапазон на pH на урината при здрави възрастни варира между 4.5 и 8.0. Алкално pH на урината (pH > 7.0) може да се наблюдава при консумация на определени храни, прием на алкализиращи медикаменти, бактериални инфекции на отделителната система, както и при някои бъбречни заболявания.

Бъбреците имат основна роля в поддържането на кисело-алкалния баланс на организма. рН е показател, с който се измерва киселинността и алкалността на урината. При стойности на рН между 5 и 7 урината е неутрална. Когато този показател е повишен (над 7) се говори за алкална урина, а когато е понижен (под 5) за кисела урина. По-високото рН на урината не е самостоятелно заболяване, а лабораторна находка, която може да е резултат от различни медицински състояния. 

По-високо рН на урината може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - метаболитна алкалоза, хипералдостеронизъм, хипокалиемия, диета богата на плодове и зеленчуци, веганство, продължително гладуване.
• Болести на отделителната система - хроничен пиелонефрит, цистит, нефролитиаза, хронично бъбречно заболяване, бъбречна тубулна ацидоза, задръжка на урина. 
• Травми, отравяния и други външни въздействия - прием на алкализиращи медикаменти (натриев бикарбонат, калиев цитрат), продължителна употреба на антиациди, лечение с някои диуретици (тиазидни, бримкови). 
• Инфекциозни и паразитни болести - бактериални инфекции на пикочните пътища.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - престояване на урината преди анализ, катетеризация на пикочния мехур.

По-чести причини за възникване

Хранителен режим

Една от най-честите причини за по-високо рН на урината е диета с високо съдържание на плодове и зеленчуци. Това се наблюдава особено при прием на храни, богати на калий и магнезий, тъй като това води до повишено производство на алкални вещества в организма. При хора, спазващи вегетариански или вегански хранителен режим, често се установява по-високо pH на урината. За разлика от това, диета с високо съдържание на животински протеини обикновено води до по-ниско рН на урината (кисела урина). 

Медикаменти

Приемът на някои медикаменти също е често срещана причина за повишена алкалност на урината. Диуретиците, особено бримковите (фуроземид, тораземид) и тиазидните диуретици, причиняват загуба на хлор и калий като могат да доведат до развитие на метаболитна алкалоза с последващо повишаване рН на урината. Други лекарства, които могат да доведат до алкализиране на урината са: 

• Натриев бикарбонат
• Калиев цитрат
• Антиациди
• Ацетазоламид

Уроинфекции

Инфекциите на пикочните пътища са една от най-важните патологични причини за алкална урина. Някои бактерии като Proteus, Klebsiella и Pseudomonas продуцират ензима уреаза, поради което се наричат още уреазо-продуциращи бактерии. Функцията на ензима уреаза е да разгражда уреята до амоняк и въглероден диоксид. Освободеният амоняк алкализира урината, като повишава нейното pH. Този процес не само променя химичния състав на урината, но и създава условия за образуване на камъни. Алкалната урина при уроинфекции често е съпроводена с други лабораторни находки като наличие на левкоцити, нитрити и бактерии, както и с клинични симптоми като болка и парене при уриниране, чести позиви за уриниране и мътна урина.

» Повече информация по темата: Инфекции на пикочните пътища и бъбреците 

Бъбречна тубулна ацидоза 

Бъбречната дистална тубулна ацидоза представлява нарушение на бъбреците, вследствие, на което те не са в състояние нормално и ефективно да отделят чрез урината натрупалите се в кръвта киселини. Това нарушение се дължи на дефект в дисталните тубули на бъбреците. Заболяването протича с признаци на нарушен сърдечен ритъм, умора, слабост, повтаряща се дехидратация, проблеми с храненето, висока киселинност на кръвта, повишена алкалност на урината, повръщане, системна ацидоза, хиперкалциурия, намалена екскреция на цитрат с урината, хипокалиемия и други.

Престояване на урината  

Престояването на уринната проба след събирането й може да доведе до фалшиво повишено pH при изследване. Проучванията показват, че pH на урината се повишава значително с времето и температурата на съхранение - при съхранение на стайна температура или по-висока, pH може да достигне стойности над 9.0. Увеличението е свързано както с продължителността на престояване, така и с температурата.

Симптоми

Симптомите при по-високо рН на урината обикновено не са специфични и в много случаи състоянието протича без клинична изява и се установява случайно при лабораторно изследване. Когато са налице симптоми, те най-често се дължат на подлежащото заболяване - инфекция на пикочните пътища, бъбречно-каменна болест или метаболитно нарушение. Симптомите при алкална урина може да включват:

• Парене при уриниране
• Болка при уриниране
• Чести позиви за уриниране
• Мътна урина
• Болка в долната част на корема
• Болка в лумбалната област
• Гадене и повръщане 
• Наличие на кръв в урината (хематурия)
• Обща отпадналост 
• Повишена температура 

Изследване

Изследването при по-високо pH на урината започва с правилно вземане на уринна проба, тъй като това е от съществено значение за достоверността на резултатите. Най-често се използва средната струя на сутрешна урина, събрана в стерилен контейнер. Преди това е необходимо да се извърши тоалет на външните гениталии. Първата порция урина се изхвърля, след което се събира средната струя, за да се избегне контаминация с бактерии от външната среда. Пробата трябва да бъде изследвана възможно най-скоро (до 1-2 часа), тъй като при престой настъпват промени в pH поради бактериално разграждане на уреята.

Основни изследвания при алкална урина:

• Общ анализ на урината - определяне на pH, относително тегло, наличие на белтък, глюкоза, кетони, левкоцити, нитрити и еритроцити.
• Микроскопско изследване на уринен седимент - установяване на бактерии, левкоцити, еритроцити и кристали.
• Урокултура - идентифициране на бакетриален причинител при съмнение за инфекция и определяне на антибиотична чувствителност според антибиограма. 
• Кръвни изследвания - пълна кръвна картина, оценка на електролити, креатинин, урея и киселинно-алкален баланс.
• Образни изследвания - ехография на бъбреци и пикочни пътища при съмнение за камъни или структурни промени.

Лечение 

Лечението при по-високо pH на урината е насочено преди всичко към установяване и повлияване на основната причина, тъй като самата алкална урина представлява симптом, а не самостоятелно заболяване. 

Основните подходи на лечение включват:

• Диетичен режим: балансирано хранене с ограничаване на силно алкализиращи храни и включване на умерено количество белтъчини. Препоръчва се ограничаване на прекомерния прием на плодове и зеленчуци, както и избягване на минерални води с по-високо pH.
• Антибиотично лечение: при доказани инфекции на пикочните пътища, съобразено с изолирания бактериален причинител и резултатите от антибиограмата.
• Корекция на медикаментозната терапия: спиране или замяна на алкализиращи препарати (диуретици, бикарбонати, цитрати, антиациди), под контрол на лекар, когато е възможно.
• Адекватна хидратация: препоръчва се увеличен прием на течности за подпомагане на диурезата и намаляване на риска от развивтие на камъни.
• Проследяване: включва контролни изследвания на урина и кръв и редовни прегледи при общопрактикуващ лекар, нефролог или уролог за проследяване на състоянието. 

Изображения: freepik.com