Постепенна бъбречна недостатъчност

Постепенна бъбречна недостатъчност е болестно състояние, при което настъпва остра необратима загуба на бъбречните функции - отделителна, регулираща и инкреторна. Бъбречната тъкан прогресивно умира.

Синдромът на постепенна бъбречна недостатъчност се характеризира с повишена диуреза (засилено отделяне на урина), която след това преминава в развитието на олигоанурия (намалено или липсващо отделяне на урина) и азотемия (присъствие на азот, урея, креатинин, пикочна киселина, ароматни амини в кръвта). Появяват се отоци по тялото, отпадналост, гадене, повръщане, лош дъх, гастро-интестинални проблеми, сърдечната дейност е нарушена - настъпва артериална хипертония. Кожата става бледа, суха, жълтеникава, появява се сърбеж по тялото, болки в крайниците.

Постепенна бъбречна недостатъчност се дължи на хронични гломерулонефрити и пиелонефрити, бъбречна поликистоза, амилоидоза, диабетна нефропатия, болест на Norum, мутация на гена лецитин-холестерол-ацетилтрансфераза (отговорен за метаболизма на холестерола, триглицеридите и фосфолипидите), бъбречна тубулна ацидоза, ювенилна нефронофтиза, Генох-Шенлейн пурпура.