Повишена урея в кръвта

Повишена урея в кръвта е състояние, при което нивата на уреята в кръвта надвишават стойностите между 1,7 – 8,2 ммол/л.

Уреята представлява 50 % от небелтъчната азотосъдържаща фракция и за разлика от амоняка не е токсична, разтваря се добре във вода и по-голямата част от нея се отделя с урината. Измерването й в кръвта е показател за бъбречната и чернодробна функция.

Повишеното ниво на урея в кръвта може да се дължи на:

• Болести на пикочо-половата система - нефритен синдром, бъбречна недостатъчност, възпаление на простатата, гломерулонефрит.
• Болести на органите на кръвообращението - застойна сърдечна недостатъчност.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - дехидратация, повишена консумация на храни богати на белтъци.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - старост.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на високи дози кортикостероиди.
• Психични и поведенчески разстройства - стрес.

Повишената урея в кръвта би могла да е резултат от диария, повръщане, прием на богата на белтъчини храна, обструкция на пикочните пътища, бъбречна недостатъчност, камъни в бъбреците, сърдечна недостатъчност, синдром на Сениор-Локен тип 3 (Senior-Loken syndrome 3) и други.

Синдромът на Сениор-Локен тип 3 е предаващо се по наследство заболяване протичащо с прогресиращо увреждане на зрението и бъбречна дисфункция. За него са характерни признаци на полиурия, повишена жажда, умствена изостаналост, слепота, анемия, артериална хипертония, повишени стойности на урея и креатинин в кръвта, пигментоза на ретината, метаболитна ацидоза и други. Тип 3 на заболяването се причинява от дефект в хромозома 3q22. Тази форма е с ранно начало.