Орофарингеални инфекции

Орофарингеални инфекции представляват инфекциозни възпаления в средната част на гълтача наречена орофаринкс. Инфекциите в тази област могат да предизвикат затруднено и болезнено преглъщане ("драскане") и дишане, оток и зачервяване на лигавицата на гърлото, топлина и сухота в гърлото, суха и дразнеща кашлица, хрема, кихане, треска, главоболие, болки в ставите и мускулите, кожни обриви, подуване на лимфните възли в областта на шията и подмишниците, уголемени и зачервени сливици, при бактериалните инфекции покрити с гноен налеп, отпадналост, сънливост, летаргия. Най-често се разпространяват по въздушно-капков път – кашляне, кихане.

Фаринксът представлява орган с форма на тръба (дължина 10-12 см.), която започва от задната част на носната кухина, насочва се надолу и се съединява с хранопровода. Анатомично, фаринксът се разделя от горе надолу на: назофаринкс, орофаринкс и ларингофаринкс. Орофаринкса се свързва напред с устна кухина посредством istmus faucium (устен провлак), задната стена се образува от стената на фаринкса, нагоре се разделя от назофаринкса чрез меко небце и увула, страничните стени са изградени от тонзиларните дъги и стените на орофаринкса.

Орофарингеалните инфекции могат да се дължат на тонзилатна хипертрофия, тонзилит, фарингит, бактериални (15-30 %, напр. Streptococcus pneumoniae, Bordetella pertussis, Haemophilus influenzae, Corynebacterium diphtheriae, Bacillus anthracis, Chlamydophila pneumoniae, Neisseria gonorrhoeae, Mycoplasma pneumoniae), вирусни (40-80%, напр. аденовируси, инфлуенца, инфекциозна мононуклеоза, херпес симплекс, морбили, парагрипен вирус, респираторен синцитиален вирус, коронавирус, риновирус, коксаки вирус) и гъбични (Candida albicans) инфекции, замърсен въздух, дразнещи химически вещества, термични изгаряния, Fusobacterium necrophorum, близък контакт с болен, алергия, честа инфекция на синусите, дишане през устата, тютюнопушене, преумора, стрес, рак на фаринкса, СПИН, след прием на антибиотици, химиотерапия, болест на Уебър-Кристиан и други.

Болест на Уебър-Кристиан (Weber-Christian disease) е рядко кожно заболяване на мастната тъкан, характеризиращо се с рецидивиращи подкожни възли в червеникав или виолетов цвят. Нарича се още идиопатичен лобуларен паникулит. Заболяването е рядко срещано, като се наблюдава при жени между 30 и 60 годишна възраст, като може да бъде засегнат и мъжкия пол, както и кърмачета. Клинично заболяването протича с периоди на обостряне на признаците и последващо затихване. Лезиите обикновено се появяват двустранно в долната част на краката. Размерът на подкожните възли може да варира (1-2 см.). Появата на кожните симптоми е придружена с общо неразположение, повишаване на температурата, болка в ставите, загуба на тегло, локално възпаление, миалгия, еписклерит, анемия, увеличено СУЕ, левкопения. Понякога възпалението може да бъде срещнато в други органи, като сърце, бъбрек, бял дроб, далак, черен дроб.