Ниско ниво на калций в урината

› Въведение

› Физиологична роля

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагностика

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Ниско ниво на калций в урината (хипокалциурия) е състояние, при което се установяват ниски стойности, под долната граница на нормата, на калций отделен с урината. Обичайно се измерва посредством 24-часово изследване на урина или чрез калций/креатинин съотношение в единична проба урина. Хипокалциурията сама по себе си не е заболяване, а симптом, който насочва към подлежащи метаболитни или ендокринни нарушения. 

Физиологична роля

Бъбреците играят централна роля в регулацията на калциевия баланс. Обикновено по-голямата част от филтрирания в гломерулите (част от бъбречната анатомия) калций се реабсорбира обратно в кръвта по хода на тубулите, а малка част се отделя с урината. Когато се установят ниски нива на калций в урината (хипокалциурия), това обикновено означава, че реабсорбцията в бъбреците е засилена или че в организма постъпва по-малко калций (например при дефицит на витамин D или при малабсорбция). Така ниските стойности в урината са важен индиректен маркер за промени в калциевата обмяна и могат да насочат към ендокринни или бъбречни нарушения. 

По-чести причини

Ниски нива на калций в урината може да се дължи на хипопаратиреоидизъм, недостатъчност на витамин D, прееклампсия, заболяване на бъбреците, недохранване, причинено от заболявания като целиакия, панкреатит и алкохолизъм, синдром на Ийст (East), синдром гърчове - невросензорна глухота - атаксия - умствена изостаналост и електролитен дисбаланс и други.

Първичен неонатален хиперпаратиреоидизъм

Рядко, тежко генетично състояние, най-често вследствие на двустранни мутации в гена за калциево-сензорния рецептор. Протича чрез тежка хиперкалциемия (високи нива на калций в кръвта) от ранна възраст и относително ниски стойности на калций в урината, тъй като повредената клетъчна сигнализация в бъбречните тубули усилва реабсорбцията на калций. Нерядко се наблюдава и костна деминерализация и хипотония (ниско кръвно налягане) при новороденото.

Фамилна хипокалциурична хиперкалциемия (тип 1,2 и 3)

Това е наследствено заболяване, което се предава в семейството. Характеризира се с по-високи нива на калций в кръвта, но с ниско количество калций в урината. Често протича без симптоми и се открива случайно при рутинни изследвания. Състоянието обикновено е доброкачествено и не изисква оперативно лечение, тъй като премахването на паращитовидните жлези не решава проблема.

Тежък дефицит на витамин D

Недостатъчният витамин D намалява чревната абсорбция на калций, вследствие се наблюдават ниски нива на калций в кръвта (хипокалциемия). Това, от своя страна, може да причини вторичен хиперпаратиероидизъм, който усилва бъбречната реабсорбция на калций. Резултатът е хипокалциурия при нисък серумен калций. Клинично би могло да се обвърже с рахит.

Малабсорбционни заболявания

Състояния като възпалителни чревни заболявания, панкреатична недостатъчност или след бариатрична хирургия намаляват усвояването на калций и витамин D. Това води до вторичен хипопаратиреоидизъм и повишена бъбречна реабсорбция на калций, а оттам и ниски нива на калций в урината. В дългосрочен план повишават риска от костни нарушения.

Тиазидни диуретици

Повишават реабсорбцията на калций в дисталния извит тубул и намаляват калциурията. Именно поради това се използват при пациенти с калциево-оксалатна нефролитиаза.

Дехидратация/хиповолемия

Намаленият гломерулен филтрат и засилената проксимална реабсорбция на натрий „влачят“ със себе си и повече калций обратно, което води до ниска калциурия.

Симптоми

Ниското ниво на калций в урината обикновено не предизвиква директни оплаквания. То е по-скоро лабораторен показател, който насочва към подлежащо заболяване. Все пак при някои състояния могат да се наблюдават:

• Умора и обща отпадналост;
• Мускулни крампи и спазми;
• Изтръпване и мравучкане в крайниците;
• Болки в костите и склонност към фрактури;
• Проблеми със зъбите (повишена чупливост, кариеси);

Диагностика

Диагнозата на ниските нива на калций в урината се поставя чрез лабораторно изследване. Най-често се използва 24-часово събиране на урина, което позволява да се определи общото количество калций, отделено за едно денонощие. В някои случаи се прави и съотношение калций/креатинин в единична проба урина, което дава бърза ориентировъчна оценка.
За да се интерпретират правилно резултатите, те се съпоставят със серумните нива на калций, витамин D и паратхормон. Така може да се установи дали хипокалциурията се дължи на недостиг на витамин D, нарушения в работата на паращитовидните жлези, бъбречни заболявания или наследствени форми. При съмнение за по-сериозен проблем се назначават допълнителни изследвания - образни методи (рентген), както и консултация с ендокринолог или нефролог.

Лечение

Лечението на ниски нива на калций в урината зависи от причината, която ги предизвиква. Когато се касае за дефицит на витамин D, се назначава добавка и хранителен режим, богат на млечни продукти и други източници на калций. При ендокринни нарушения, като хипопаратиреоидизъм, може да се наложи хормонална терапия. При малабсорбционни заболявания лечението е насочено към основното състояние, за да се подобри усвояването на хранителните вещества. При наследствени форми обикновено не се налага специфична терапия, но пациентите подлежат на редовно наблюдение. Във всички случаи е важно да се поддържа адекватна хидратация и балансирана диета.

Превенция

Ниските нива на калций в урината невинаги могат да бъдат предотвратени, особено когато се дължат на генетични заболявания. Въпреки това някои мерки могат да намалят риска:

• Достатъчен прием на калций и витамин D чрез храната или хранителни добавки при необходимост;
• Редовна физическа активност за поддържане на здравината на костите;
• Профилактични изследвания при пациенти с фамилна обремененост или хронични заболявания;
• Контрол върху приема на медикаменти, които могат да влияят върху калциевата обмяна;