Нарушено вкостяване на сакрума
Нарушено вкостяване на сакрума: нарушение в процеса на превръщане на хрущялната тъкан, изграждаща кръстцовата кост (сакрума), в костна тъкан по време на ембриофеталното развитие. В резултат на това костите в областта на кръста остават значително меки.
Сакрумът представлява масивна кост, разположена в най-ниската част на гръбначния стълб, между лумбалните (поясните) прешлени и опашната кост, като формира задната стена на таза.
Нарушеното вкостяване на сакрума може да настъпи в резултат на различни състояния и заболявания като ахондрогенеза, генетични увреждания, хромозомни мутации, недоимъчни състояния, рахит, нарушение в обмяната на калция и фосфора и други.
Коментари към Нарушено вкостяване на сакрума