Намалена подвижност на тялото при миоклонус

Намалена подвижност на тялото при миоклонус представлява поява на внезапни бързи неволеви свивания на мускул или група от мускули, които затрудняват нормалните движения на тялото.

Намалена подвижност на тялото при миоклонус може да настъпи при неврологични разстройства (епилепсия), метаболитни заболявания, реакция към лекарства, инсулт, нараняване на гръбначния стълб, инфекция, бъбречна или чернодробна недостатъчност, сиалидоза, интоксикация, продължителна липса на кислород, автоимунно заболяване, мозъчен тумор, болест на Хънтингтън (Huntington), болест на Кройцфелд-Якоб (Creutzfeldt-Jakob), болест на Алцхаймер (Alzheimer), болест на Паркинсон (Parkinson), кортикобазална дегенерация, множествена системна атрофия, фронтотемпорална деменция и др.

Сиалидоза тип 1 (Sialidosis type 1) е наследствено лизозомно заболяване, което настъпва при дефицит на ензима алфа-невраминидаза (сиалидаза). Другото име на заболяването е муколипидоза. Обикновено децата родени с това заболяване умират преди навършване на 1 година. Ензимният дефицит предизвиква прекомерно отлагане на мастни вещества (муколипиди) и сложни въглехидрати (мукополизахариди) в тъканите на тялото, като неврони, костен мозък и др. Сиалидозата е тежко заболяване, което протича с миоклонус, поява на "черешово петно" по макулата на окото, зрителни нарушения (нощна слепота, цветна слепота, намалена зрителна острота), атаксия, скелетни малформации, макроглосия, увеличени далак и черен дроб, чести респираторни инфекции, подуване на тялото, умствено изоставане и др.