Миокимия

› Въведение

› Механизъм на възникване

› По-чести причини за възникване

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Диференциална диагноза

› Кога да потърсим лекар?

Въведение

Миокимия представлява форма на принудително мускулно движение, което обикновено се наблюдава като вълнообразен спазъм на мускул или мускулна група, наподобяващ движенията на червей. Най-често се установява по клепачите на очите, но може да засегне и други мускулни групи. Състоянието не се счита за сериозен проблем и обикновено отминава самостоятелно. В някой случаи обаче то може да е признак на подлежащо заболяване.

Миокимията е състояние, което се характеризира с неволеви, повтарящи се и обикновено фини съкращения на отделни мускулни влакна или малки групи мускулни влакна. Най-често се наблюдава в областта на клепачите, особено на долния клепач. Съкращенията възникват вследствие на спонтанна активност на отделни моторни единици. Потрепванията могат да продължат от няколко секунди или минути до часове и да се появяват периодично в продължение на няколко дни. В голяма част от случаите не се установява конкретно заболяване, а симптомът е свързан с временно повишена възбудимост на нервно-мускулната система. Чести провокиращи фактори за това са умора, стрес, недоспиване, прекомерен прием на кофеин и продължително натоварване на очите. В повечето случаи миокимията преминава спонтанно и не изисква специфично лечение.

Миокимия може да се дължи на някои от следните състояния:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хипомагнезиемия, хипокалциемия, хипокалиемия, електролитни нарушения.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - абразия на роговицата, травма или дразнене на окото, прекомерна употреба на кофеин и други стимуланти, алкохолна абстиненция, лекарствено индуцирана миокимия.
• Психични и поведенчески разстройства - тревожност, продължителен психоемоционален стрес.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - синдром на Аксенфелд-Шюренберг (Axenfeld-Schürenberg syndrome).
• Болести на нервната система - синдром на скования човек (Stiff-Person Syndrome), спиноцеребеларна атаксия, пароксизмална дискинезия, невромиотония, хемифациален спазъм, множествена склероза, периферна невропатия, увреждания на мозъчния ствол, синдром на Guillain-Barré. 
• Симптоми, признаци и отклонения - умора, недоспиване, физическо изтощение, продължително зрително натоварване, дехидратация.

Механизъм на възникване

Нормалното съкращение на скелетната мускулатура се контролира от електрически импулси, които преминават от нервната система към мускулните влакна чрез моторните нерви.

При миокимията възниква спонтанна и повтаряща се електрическа активност в отделни моторни единици. Това води до последователно активиране на малки групи мускулни влакна и характерното вълнообразно движение на мускула. 

Повишената възбудимост може да бъде временно функционално явление, например при стрес, умора или прием на стимулиращи вещества. По-рядко тя е резултат от патологичен процес, засягащ нервите или структурите, които регулират тяхната активност.

Причини за възникване

Стрес и умора

Психоемоционалният стрес, физическото изтощение, хроничната умора и недостатъчният сън са сред най-честите фактори, провокиращи миокимия. Продължителното напрежение и тревожността могат да доведат до повишена възбудимост на нервната система и да улеснят възникването на спонтанно активиране на моторните единици. Обикновено симптомите намаляват след отстраняване на провокиращия фактор, както и след възстановяването на нормалния режим.

Прием на стимуланти

Големият прием на кафе, енергийни напитки, чай и други кофеин-съдържащи продукти може да провокира или да засили вече съществуваща миокимия. Кофеинът има стимулиращ ефект върху централната нервна система и при прекомерна консумация може да повиши нервно-мускулната възбудимост. 

Прием на медикаменти

Миокимията може да възникне като нежелана лекарствена реакция. Някои медикаменти, повлияващи централната нервна система и мембранната възбудимост на нервните клетки, могат да провокират неволеви мускулни съкращения. При съмнение за медикаментозно индуцирана миокимия е необходимо да се оцени времевата зависимост между започването или промяната на терапията и появата на симптомите.

Електролитни нарушения

Нарушенията в концентрацията на магнезий, калций и калий могат да променят мембранната възбудимост на нервните и мускулните клетки. Хипомагнезиемията и хипокалциемията могат да бъдат придружени от повишена нервно-мускулна възбудимост, мускулни крампи, тремор и неволеви потрепвания. При установени нарушения в стойността на отделните електролити обикновено се наблюдават и други симптоми.

Неврологични причини

Извън доброкачествените причини за възникване на миокимия, тя може да е проява и на подлежащо заболяване. Характерно мускулно съкращение може да се асоциира с увреждане на нервите (особено на брахиалния плексус), хипокалциемия, невромиотония, радикулопатия, притискащи невропатии, синдром на Guillain-Barré, хронична демиелинизираща полиневропатия и други. За разлика от доброкачествената миокимия, при подлежащо заболяване тя по-често е  персистираща, засяга по-големи мускулни групи или се появява в различни части на тялото. Миокимията може да бъде придружена от мускулна слабост, нарушения на чувствителността, болка, крампи, скованост, атаксия или други неврологични прояви. 

Симптоми

Основният симптом при миокимия е неволево и повтарящо се потрепване на определен мускул или малка група мускулни влакна.

Характерни прояви са:

• Фино потрепване или трептене под кожата
• Периодично пулсиране на засегнатия мускул
• Кратки серии от повтарящи се мускулни съкращения 

При миокимия на клепача най-често е засегнат долният клепач само на едното око. По-рядко могат да бъдат засегнати горният клепач или клепачите на двете очи. Симптомите често се появяват на кратки епизоди и изчезват спонтанно. При някои хора могат да се повтарят в продължение на дни или седмици.

» Повече информация по темата: Трептене на клепача 

Поставяне на диагноза

В повечето случаи диагнозата се поставя на основа на характерните симптоми и физикалния преглед. При типична краткотрайна миокимия на клепача при иначе здрав човек обикновено не са необходими допълнителни изследвания. При консултация с лекар обикновено се уточняват:

• Продължителността и честотата на потрепванията
• Местоположението на симптомите
• Наличието на стрес или недостатъчен сън
• Прием на кафе, енергийни напитки и други стимуланти
• Прием на медикаменти
• Наличието на мускулна слабост, изтръпване или други неврологични симптоми

При продължителна или атипична симптоматика могат да бъдат назначени допълнителни изследвания като:

Лабораторни изследвания: те могат да включват пълна кръвна картина, серумни нива на калий, калций, магнезий и натрий, кръвна глюкоза, показатели за бъбречна и чернодробна функция. 

Електромиография (ЕМГ): представлява изследване, което позволява да се оцени електрическата активност на мускулите и нервите. Тя може да бъде полезна при персистиращи или разпространени мускулни потрепвания, особено когато има съмнение за периферно нервно заболяване или друго нарушение на нервно-мускулната система.

Лечение 

Лечението при миокимия зависи от причината и тежестта на симптомите. При липса на системно заболяване в повечето случаи не е необходимо специфично медикаментозно лечение, тъй като състоянието обикновено е преходно и отзвучава спонтанно. Основният подход е насочен към ограничаване на провокиращите фактори и подобряване на общия режим. Основните подходи включват:

• Почивка и достатъчно сън
• Намаляване на стреса
• Ограничаване на кофеина и други стимуланти
• Намаляване на зрителното натоварване
• Овладяване на сухотата и дразненето на очите
• Достатъчен прием на течности и балансирано хранене
• Корекция на електролитни и метаболитни нарушения
• Промяна на медикаментозната терапия при лекарствено индуцирана миокимия
• Медикаментозно лечение при персистиращи симптоми
• Лечение на основното заболяване 

Когато миокимията е вторична проява на неврологично или друго заболяване, терапията се насочва към основната причина. 

Диференциална диагноза

• Блефароспазъм:  състоянието причинява по-силни и често двустранни неволеви съкращения на мускулите около очите. 
• Тикове: представляват внезапни и повтарящи се движения или звуци, които се различават по механизъм и клинични характеристики от миокимията. 
• Мускулни крампи: представляват по-продължителни и често болезнени неволеви мускулни съкращения. При миокимията съкращенията обикновено са неболезнени.

Кога да потърсим лекар?

Изолираната миокимия на клепача, която продължава кратко и не е придружена от други симптоми, обикновено не е повод за притеснение.

Медицинска консултация е препоръчителна при:

• Потрепвания, които продължават няколко седмици и не отшумяват
• Постепенно увеличаване на честотата или интензивността на симптомите
• Разпространение на потрепванията към други части на лицето или тялото
• Наличие на мускулна слабост или болка
• Изтръпване, нарушения на чувствителността или други неврологични симптоми
• Потрепвания на цялата половина на лицето
• Нарушения в говора, преглъщането или координацията
• Поява на симптомите след започване на нов медикамент

Изображения: magnific.com