Липса на тимус

Липса на тимус представлява най-често вродено състояние, при което се установява не развитие на тимусната жлеза. Тимусът е ендокринна жлеза (с вътрешна секреция), която е разположена между гръдната кост и трахеята. Участва в клетъчния имунитет и започва своето развитие още през вътреутробното развитие.

Липса на тимус може да се дължи на: ембрионални нарушения и хромозомни аномалии, генетични мутации, наследствени фактори, тератогенно действие през бременността (употреба на някои медикаменти като изотретиноин, радиация, тежки метали, употреба на алкохол), синдром на Ди Джордж (Di George syndrome), следоперативно при отстраняване на туморни маси от тимуса или цялата жлеза, тежък комбиниран имунодефицит, тимусна дисплазия, синдром на Вискот-Алдрич (Wiskott-Aldrich syndrome), вродена липса на тимус.

Вродена липса на тимус (Congenital Athyma) означава липса на тимус при новороденото. Като резултат се наблюдава първичен имунен дефицит и липса на функциониране на Т-клетките. Характерни симптоми са: липса на тимус, имунен дефицит, увеличена възприемчивост към заболявания, чести инфекции, хронични инфекции, повишен риск от алергии, подуване на жлезите.