Висок хемоглобин

Висок хемоглобин: състояние, което се характеризира с повишени нива на белтъка хемоглобин в червените кръвни клетки (еритроцити), пренасящи кислород над нормалните граници. Референтните стойности могат да варират между различните възрасти, полове, както и лаборатории, като за мъже е: 140 до 180 g/l, а за жени 120 до 160 g/l. Ниските нива на хемоглобин се отбелязват като анемия. Измерването на хемоглобина (Hb) е част от изследването на пълна кръвна картина (ПКК). Високият хемоглобин понякога е нормална приспособителна реакция на организма, например при продължителен престой на голяма надморска височина.

Хемоглобинът е белтък с четвъртична структура. Представлява съединение на хема с белтъка глобин. Хемоглобинът пренася кислорода от белите дробове до тъканите и въглеродния диоксид от тъканите към белите дробове. Всяка молекула хемоглобин свързва 4 молекули кислород.

Високият хемоглобин при заболяване в повечето случаи е реакция, с която тялото се стреми да осигури достатъчно кислород за тъканите. Това най-често може да се наблюдава при:

• Болести на дихателната система - белодробна фиброза, емфизем, хипоксия, дихателна недостатъчност.
• Болести на органите на кръвообращението - белодробно сърце, сърдечна недостатъчност.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - дехидратация.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - хиповолемия.
• Болести на храносмилателната система - чревна непроходимост.
• Новообразувания - полицитемия вера или друго онкологично заболяване.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродено сърдечно заболяване.
• Други - тютюнопушене, злоупотреба с еритропоетин (при спортисти).