Аномалии в зеничния рефлекс

Зеничният рефлекс е вроден рефлекс, който контролира диаметъра на зеницата при усилване или намаляване на светлината, попадаща върху очната ретина. По-високия интензитет на светлината предизвиква свиване на зеницата, а по-слабо интензивната светлина - уголемяване на зеницата. По този начин зеничния рефлекс регулира количеството светлина, която навлиза в окото. Зеничния рефлекс се осъществява посредством аферентни и еферентни нервни пътища.

Аномалиите в зеничния рефлекс или анормалния зеничен отговор на светлина се изразява в забавяне свиването на зениците или липса на реакция при осветяване.

Липсата на зеничен отговор при осветяване най-често се дължи на тежки повреди на очния нерв, тежки мозъчни травми и мозъчна смърт. Забавена зенична реакция се наблюдава при: увреждане на очния нерв, мозъчна смърт, увреждане на окуломоторния нерв, употреба на морфин, пилокарпин, хоматропин, атропин, бета-блокери, както и при глаукома, иридоциклит, формиране на задни синехии, удар, ретинобластома, иридоплегия, невросифилис.

Други причини за аномалии в зеничния рефлекс могат да бъдат: антидепресанти, етамбутол, хифема, увеит, ботулизъм, невропатии, остър ирит, синдром на Пери-Ромберг (Parry-Romberg syndrome), синдром на Ейди (Adie's syndrome), аневризма на каротидната артерия, синдром на аортната дъга, травматична иридоплегия, хирургични интервенции на окото.