Роля на околната среда и социално-битовите условия при инфекция

Класическите мерки за обществено здравеопазване и осигуряването на добри санитарни условия довеждат до минимизиране на разпространението на множество болестотворни микроорганизми. Самите патогени често се запазват, макар и в намален брой, в резервоарни домакини или в околната среда. Липсата на безопасна вода, неадекватните съоръжения за изхвърляне на отпадъци, лошата хигиена, лошите условия на живот и контаминираната храна могат да причинят различни инфекциозни заболявания. Адекватното хигиенизиране и безопасната вода са от основно значение за доброто здраве. Подобренията на тези компоненти могат значително да намалят заболеваемостта и тежестта на различните заболявания и да подобрят качеството на живот на огромен брой хора.

Диарийните заболявания са едни от най-често срещаните инфекциозни заболявания в световен мащаб, причинявайки около 1.6-2.5 милиона смъртни случая годишно, много от тях сред децата на възраст под 5 години. Първичната профилактика на диарията чрез осигуряването на чиста вода, прилагането на санитарни и хигиенни интервенции е причина за намаляването на фекално-оралното предаване на патогените. Процесът включва осигуряването на подобрено водоснабдяване, пречистване на домакинските води, безопасно съхранение и подобряване на санитарните съоръщения.

Появата на различни инфекциозни заболявания е повлиана от множество промени в човешката екология като:

• миграцията от селските към градските райони;
• увеличаване на мобилността и търговията на дълги разстояния;
• промени в личното поведение;
• изменението на климата.

Развитието на селското стопанство е един от най-често срещаните начини по които хората са в непосредствен контакт с околната среда. Вирусът Hantaan, причиняващ  хеморагична треска, е отговорен за 100 000 съмртни случая годишно в Китай и е познат в Азия в продължение на векове. Вирусът често е изолиран от полските мишки Apodemus agrarius. Гризачите процъфтяват в оризовите полета, когато работниците прибират оризовата реколта влизат в контакт със заразените гризачи и се заразяват с хеморагична треска.

В миналото инфекции, развиващащи се в географски изолирани области са били довеждани до ново място чрез пътуване или търговия. Търговията между Азия и Европа, започвайки с коприната и продължавайки с кръстоносните походи, донася на Европа бубонната чума. В днешни дни поради множеството методи за придвижване и огромният брой хора, пътуващи от едно място на друго възможностите за предаване на инфекциозни заболявания се увеличават и доскоро ендемичните за дадена област инфекции се превръщат в световно разпростаранени.

Появата на антибиотик-резистентни бактерии в резултат на повсеместното използване на антимикробни средства е еволюционен урок за микробната адаптация, както и демонстрация на силата на естествения подбор. Патогените могат да придобият нови гени за резистентност към антибиотици от други, често непатогенни видове в околната среда.

Околната среда играе важна роля в механизма на предаване на инфекциозните заболявания, включително болести пренасяни от вектори като малария, денга и трипанозомиаза. Два особено важни аспекта са социално-екологичните системи и изменението на климата. Едни от най-разпространените инфекциозни болести и особено тези предавани от насекоми са силно чувствителни към изменението на климата. Промените в климата включват изменения в една или повече климатични променливи, включително температура, валежи, вятър и слънчево греене. Тези промени могат да повлияят върху оцеляването, възпроизводството или разпространението на болестотворни патогени и гостоприемници. Последиците са склонни да се разкриват като промени в географските и сезонни модели на инфекциозните заболявания при човека и в промените в честотата и тежестта им.

Промените в климата могат да причинят увеличаване на валежите, което засяга разпространението на патогени пренасяни по вода. Валежите играят голяма роля в развитието на болестотворните патогени. Промяната на влажността също влияе причинителите на инфекциозни заболявания. Патогените пренасяни по въздуха, например грипа, са склонни да реагират в условия на влажност. Много от векторите на различни заболявания са склонни да реагират силно на промяната на влажността. Относителната влажност засяга предаването на маларията чрез въздействие върху оцеляването на комарите. Ако средната месечна относителна влажност е под 60%, продължителността на живота на маларийния комар вектор става твърде кратка, за да успее да предаде инфекцията. Слънцето е още една важна климатична променлива, която оказва влияние върху развитието на инфекциозни заболявания. Например, часовете и температурата на слънчевите лъчи действат синергично по време на периодите на холера, за да създадат благоприятно условие за размножаването на Vibrio cholerae във водната среда. Вятърът е ключов фактор, който засяга патогените пренасяни по въздуха. Докладвано е, че наличието на пустинен прах в атмосферата по време на азиатските прашни бури е свързано с повишена концентрация на култивируеми бактерии, гъби и гъбични спори.