Класификация на вирусите

Вирусите са най-малките инфекциозни агенти (20-350 нм) и представляват облигатни (задължителни) вътреклетъчни паразити, които по дефиниция съдържат само един тип нуклеинова киселина - РНК или ДНК, обхваната от защитна, вирусно-кодирана протеинова обвивка (капсид). Определят се като мобилни генетични елементи, които най-вероятно имат клетъчен произход и се характеризират с дълъг процес на ко-еволюция между вируса и гостоприемника. В зависимост от типа на съдържащата се във вирусите нуклеинова киселина, те се разделят на ДНК- и РНК-съдържащи.

Основната вирусна частица се нарича вирион и представлява инертна структура във външната среда. Като облигатни вътреклетъчни паразити, вирусите се развиват единствено в живите клетки-гостоприемници - еукариотни или прокариотни клетки, които осигуряват комплексна метаболитна и биосинтетична основа за вирусната репликация. Основната роля на вириона е да предаде своя ДНК или РНК геном на гостоприемната клетка, така че генетичната му информация да може да се експресира (транскрибира и преведе) от нея. Синтезата на новите вирусни нуклеинови киселини и структурни (капсидни) протеини на обвивката му от клетката-гостоприемник се осъществява разделено, след което във фазата на сглобяването отделните фрагменти се свързват и се оформя вирионът.

Ролята на калсида е да предпазва вирусния геном от неблагоприятни въздействия на външната среда, междуклетъчните пространства и осигурява захващането на вируса за мембраните на прицелните клетки. Вирусите обитават определен кръг от гостоприемници - животински и растителни видове, а някои се репликират в бактерии, алги, гъби. В последния случай се те носят названието бактериофаги.

Класификация на вирусите

Класификацията на вирусите се осъществява въз основа на тяхната морфология, структурни особености, начин на репродукция, химичен състав, както и видовата принадлежност на макроорганизма гостоприемник. Спирална структура се наблюдава в нуклеокапсидите на много влакнести и плеоморфни вируси. Хеликовидният нукелокапсид включва спираловидна структура от капсидни протеини (протомери), увити около спираловидно оформена нуклеинова киселина. Икозаедричната структура е характерна за нуклеокапсидите на много "сферични" вируси. Броят и разположението на капсомерите (морфологичните субединици на икозаедрата) са полезни при идентифицирането и класификацията на вирусите с такава морфология. Вирусният геном може да включва от ДНК или РНК, които са едно-верижни (ss) или двойно усукани (ds), линейни или кръгови. Целият геном може да бъде включен в една молекула нуклеинова киселина (монопартитен геном), или няколко сегмента от нуклеинови киселини (мултипартитен геном). Различните видове геном налагат различни стратегии за репликация.

Номенклатура на вирусите

При вирусите, подобно на бактериите, се използва биноминална номенклатура. Названията на семействата окончават на -viridae, на подсемействата - на -virinae, а на вирусните родове - на -virus (напр. Herpesvirinae, подсем. Alphaherpesvirinae, род Varicellovirus).

Таблици, отразяваща РНК-вируси с важна роля в патологията на човека.

Таблица, отразяваща болестотворни за човека ДНК-вируси.