Възстановяване след перикардит

› Въведение

› Грижи след перикардит

› Ранен възстановителен период

› Късен възстановителен период

› Рискове и усложнения

› Полезни съвети

Въведение

Възпалението на перикарда, провокирано от различни фактори, се означава с термина перикардит. Възстановяването след перикардит включва ранен и късен период и изисква медикаментозно лечение, ограничаване на физическото натоварване, проследяване на пациентите с клинични, лабораторни и образни изследвания, редукция на вредните навици, някои промени в начина на живот. Оптималното възстановяване е ключово за намаляване риска от възникване на усложнения, свързани с перикардита, както и някои дългосрочни последици.

Възстановяването след прекаран перикардит включва подходящи грижи за болните, съобразно причините, провокирали възпалението, общото им състояние, развитието на усложнения, наличието на подлежащи заболявания и редица други фактори.

Грижи след перикардит

Грижите за пациентите след прекаран перикардит по време на реконвалесцентния период са изключително важни и подпомагат оптималното и пълно възстановяване, съдействат за намаляване риска от развитие на ранни и късни усложнения.

Към всеки случай се подхожда строго индивидуално, съобразно етиологията и тежестта на протичане, особеностите в лечението и редица фактори от страна на пациентите, но при всички се препоръчва:

• лекарствена терапия: в зависимост от редица индивидуални особености се назначава различна медикаментозна терапия, която може да включва нестероидни противовъзпалителни лекарства (ацетилсалицилова киселина, ибупрофен и други), колхицин при необходимост (намалява рисковете от рецидив), глюкокортикостероиди при наличие на строги показания, антибиотици след инфекциозен перикардит и други
• почивка и покой: до пълното възстановяване на пациентите се препоръчва осигуряване на активна почивка и покой, без излишно психическо, емоционално и физическо натоварване
• проследяване: пациентите се проследяват, като се следят някои лабораторни показатели (маркери на възпалението, като скорост на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин, концентрация на белите кръвни клетки и други), клиничен контрол с оценка на наличните оплаквания, електрокардиограма, ехокардиография и други
• емоционална и психологическа подкрепа: при някои пациенти може да се наложи допълнителна консултация с психолог с цел по-лесно и бързо превъзмогване на наличните емоционални и психични промени. Необходимо е информиране на близките за оказване на съдействие, разбиране и подкрепа
• ограничаване на вредите навици: пациентите следва да преустановят приема на алкохол и тютюнопушенето, тъй като те повишават оксидативния стрес и натоварването върху сърдечно-съдовата система, забавят възстановяването и повишават риска от усложнения. Препоръчва се балансирана диета, контрол над подлежащите заболявания, леко физическо натоварване (избягване на обездвижване, но също избягване и на интензивно физическо натоварване)

При поява на нетипични, притеснителни оплаквания е необходимо своевременно пациентите да се свържат с лекуващия лекар и при необходимост да посетят здравно заведение с оглед установяване на причините за тези оплаквания и предприемане на насочени мерки за тяхното овладяване.

Ранен възстановителен период

Ранният възстановителен период след прекаран перикардит обикновено включва първите четири до шест седмици след стартиране на терапията. Основната цел в този период е овладяване на наличното възпаление, редуциране риска от появата на усложнения, постепенно стабилизиране на пациентите и възвръщане към обичайния ритъм на живот.

Фокусът в ранният възстановителен период е насочен към:

• почивка: поне един месец пациентите следва да избягват интензивното физическо натоварване. Препоръчват се кратки разходки
• лекарствена терапия: в ранния възстановителен период пациентите най-често приемат колхицин, не повече от две седмици приемат нестероидни противовъзпалителни средства с постепенно редуциране на дозата на фона на подходяща гастропротекция с инхибитор на протонната помпа или Н2-блокер
• мониторинг: възможни са остатъчни оплаквания, като лек задух при натоварване, болка в областта на гърдите, бърза умора. Необходим е клиничен и лабораторен контрол, както и регулярни образни изследвания
• усложнения: необходимо е стриктно проследяване на пациентите за появата на признаци на усложнения, каквито могат да бъдат увеличаващата се болка в гърдите (особено в легнало положение), прогресивно влошаване на задуха, отоци по долните крайници, поява на асцит (натрупване на течност в коремната кухина със значимо подуване на корема), висока температура, влошаване на общото състояние

Ранният възстановителен период след перикардит е критичен за предотвратяване на рецидив на състоянието и възможните усложнения. Стриктното проследяване на пациентите има ключова роля за оптимизация на реконвалесцентния период.

Късен възстановителен период

Късният възстановителен период след прекаран перикардит обикновено обхваща между три и шест месеца след острия епизод и след стартиране на подходящото лечение.

Основната цел е осигуряване на пълно възстановяване и стабилизиране на пациентите, превенция на рецидив на перикардита и редуциране риска от усложнения, асоциирани с болестта.

Пациентите постепенно се възвръщат към обичайния си ритъм на живот, като постепенно и плавно се увеличават физическото натоварване, професионална ангажираност, битови задължения, социален живот.

При някои пациенти продължава приемът на колхицин, но при други се преустановява приемът на лекарства, по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат подходящи добавки за подпомагане на възстановяването.

Балансираното хранене, отказ от тютюнопушене и алкохолна консумация, избягване на обездвижване допринасят за укрепването на сърдечно-съдовата система и редуцират риска от рецидив на болестта.

Пациентите се проследяват веднъж или два пъти месечно за клинични и лабораторни белези за ефективността от лечението, ехография и електрокардиограма.

Рискове и усложнения

Обикновено възстановяването след перикардит протича плавно, леко, без тежки последствия, но само при стриктно наблюдение на пациентите. Както в ранния, така и в късния възстановителен период могат да възникнат различни по вид и тежест усложнения:

• хроничен или рецидивиращ перикардит: при ранно прекратяване на лечението при до една трета от пациентите може да настъпи рецидив. За превенция се препоръчва достатъчно продължителна терапия с колхицин, при нужда и нестероидни противовъзпалителни средства

• сърдечна тампонада, перикарден излив: перикарден излив може да настъпи след острия епизод, като той може да стане причина за сърдечна тампонада, представляваща спешно състояние
• констирктивен перикардит: развива се при фиброза и удебеляване на перикарда, като се развива в първите няколко месеца след остър перикардит. Изложени на по-висок риск са пациенти с туберкулозен, гноен или пострадиационен перикардит
• сърдечна дисфункция: при обхващане от възпалението и на миокарда може да се развие лека систолна дисфункция, протичаща със задух, умора. При тези пациенти е необходимо ограничаване на физическата активност за продължителен период (около шест месеца)

Възможни са и рискове, свързани със самата медикаментозна терапия, включително поява на нежелани, странични ефекти, нежелани лекарствени взаимодействия при неправилно комбиниране, токсични прояви при неправилно дозиране и други.

Полезни съвети

На всички пациентите се препоръчва:

• плавно връщане към обичайната физическа активност: в първия един месец е противопоказано интензивно физическо натоварване, след което пациентите плавно могат да се възвърнат към обичайната си физическа активност и движение
• редукция на стреса: в зависимост от професията и професионалната ангажираност на засегнатите може да се наложи въздържане от един до три месеца
• здравословно хранене: балансираният хранителен режим с прием на пресни плодове и зеленчуци, полезни мазнини, бяло месо, риба, яйца и ограничаване на кофеин, алкохол, мазни и пържени храни, сладкарски изделия и други допринасят за укрепването на организма и повишаване неговата устойчивост
• лечение и контрол на подлежащите заболявания: всички налични подлежащи заболявания с остро или хронично протичане следва да бъдат строго контролирани и проследявани, тъй като е възможно тяхното влошаване

Оптималното възстановяване след перикардит изисква добра колаборация между лекар и пациент, стриктно спазване препоръките на лекуващия специалист и регулярно проследяване.

Изображения: freepik.com