Реконвалесценция след психотерапия МКБ Z54.3

В рубриката реконвалесценция след психотерапия се разглежда възстановителният период след психотерапия.

Психотерапията е използването на психологически методи, за да се помогне на човек да се промени и да преодолее проблемите по желаните начини. Психотерапията има за цел да подобри благосъстоянието и психическото здраве на индивида, да разреши или смекчи неприятните поведения, убеждения, принуди, мисли или емоции и да подобри взаимоотношенията и социалните умения.

Реконвалесценция след психотерапия е постепенното възстановяване на психическото здраве. Това е периодът, в който пациентът се възвръща към нормалния си начин на живот. Това също включва грижа за определеният индивид след голяма физическа или психическа травма, при която се налага да се посещава психотерапевт.

Повечето терапии се извършват между пациента и терапевта, но някои се провеждат групово, включително семейно. Психотерапевтите могат да бъдат специалисти по психично здраве като психиатри или психолози.

В процеса на реконвалесценция могат да са включени и различни медикаменти. Важно е пациентът да бъде около подкрепяща среда, понеже този период може да бъде труден.

Продължителност на психотерапията

Броят на психотерапевтичните сесии и честотата зависят от:

1. Психичното заболяване или ситуация
2. Тежест на симптомите
3. Продължителност на симптомите
4. Прогрес по време на терапията
5. Стрес
6. Подкрепа от членове на семейството и приятели

При някои пациенти терапията отнема седмици, докато при други може да продължи години или цял живот.

Полза от хипнотерапията

Хипнотерапията е алтернативен лечебен метод на лечение, който се използва за създаване на подсъзнателна промяна в пациента под формата на нови отговори, мисли, нагласи, поведение или чувства.

Лице, което е хипнотизирано, показва някои необичайни поведенчески характеристики и склонности в сравнение с нехипнотизирания субект, най-вече повишената подвижност и отзивчивост.

След проведената процедура е възможно пациентът да се чувства изморен и дезориентиран. Важно е да се проследява поведението на лекувания – дали методът е подходящ, как влияе на личността, ако не се понася добре този вид лечение, се налага смяна на метода.

Хипнозата се използва и с цел възстановяване след прекарана психическа травма от тежко заболяване. Например при реконвалесцентният период при рак на гърдата е доказано, че емоционалното възстановяване изостава от физическото. Може да се появят депресия, съмнения, безпокойство, тревога, паника и други негативни чувства.

В този период са важни редовните посещения и провеждане на психологична грижа за постигане на добри и положителни резултати. След посещението на психолог или психиатър човек започва да се възстановява и се възвръща към своят нормален ритъм на живот.

Ползи от психоанализата

Психоанализата представлява набор от теории и терапевтични техники, свързани с изучаването на несъзнатата част на ума. Психическото развитие на човек се определя от понякога забравени събития в ранното детство, а не само от наследствени черти.

Конфликтите между съзнателния и несъзнателния ум могат да доведат до психични смущения като невроза, невротични черти, тревожност и депресия. Освобождаването от ефектите на несъзнаваното се постига чрез привеждане на този материал в съзнателния ум чрез терапевтична намеса. Чрез психоанализа пациентите преживяват своите вътрешни конфликти.

Реконвалесцентният период след психоанализа се характеризира с подобряване на психическото здраве на дадения индивид. Средата трябва да бъде спокойна, да се започнат различни развлекателни дейности, които могат да спомогнат по-бързото възстановяване. Важна е подкрепата на близките. В зависимост от прекараната травма или заболяване е нужен определен период от време за възвръщане към нормалния начин на живот.

Полза от психотерапията

Психотерапията не винаги е успешна, но обикновено дава силата на пациента да се справи по здравословен начин със заболяването си или ситуацията, в която е изпаднал. За извличане на максимума от психотерапията пациентът трябва да се чувства комфортно с терапевта си. Към терапията трябва да се подхожда като партньорство.

Терапията е най-ефективна, когато пациентът е активен участник и участва в процеса на взимане на решения. Успехът от терапията зависи от готовността на пациента да споделя своите мисли, чувства и преживявания и да обмисля начини за справяне с проблемите.

В реконвалесценция след психотерапия, ако пациента изпитва същите или други симптоми, чувства се депресиран или му липсва мотивация е необходимо да продължи с терапията. Ако психотерапията не помага трябва да се обсъдят с терапевта някои нови подходи или методи за лечение.