Послеродова помощ и изследване МКБ Z39

Послеродовият период или puerperium е третият и последен период в процеса на размножаването.

Той започва от израждането на плацентата и обхваща периода от време, необходим на родилката, за да се отстранят всички изменения на организма й, причинени от бременността и родовия процес.

Пурпериумът поставя на женския организъм твърде големи изисквания. Поради това здравата родилка се нуждае от специално лекарско наблюдение — послеродова помощ и изследване.

Възвръщането на организма към състояние близо до това, в което се е намирал преди бременността, става посредством процеси на обратно развитие — инволуция, и процеси на регенерация. Инволуцията довежда органите на родилката до първоначалната форма, големина, положение и свойства.

Процесите на инволуция и регенерация протичат едновременно и траят 6 — 8 седмици. Пуерпериумът, подобно на бременността, засяга не само гениталните органи, но и целия организъм.

Повечето автори приемат измерването на fundus uteri като критерий на инволуцията на матката, въпреки че се наблюдават и големи колебания. Едновременно с гениталиите се развиват и процесите на обратно развитие и на съседните органи и тъкани.

През пуерпериума дейността на бъбреците е усилена, количеството на урина е увеличено, албуминурията и цилиндриурията, ако е имало такава, в първите дни на пурпериума изчезват. Тъй като пикочният мехур и уретрата не само през бременността търпят промени, но при родовия тракт биват механично увредени, процесите на обратно развитие изискват особено наблюдение и изследване. Спонтанното изпразване на пикочния мехур през първите дни е затруднено.

Почти у 50 % от родилките първото уриниране се явява след 15 — 20 часа след раждане, затова в пуерпериума се налагат грижи за редовно изпразване на пикочния мехур.

Родилката се оставя права или в седнало положение. Добър ефект има обливането на външните полови органи с хладка вода. При незадоволителен или липсващ ефект, родилката се катетеризира.

Лохиите са секрети от вътрешната ранева повърхност на матката, менят своят цвят, количество и състав според стадия на заздравяване. Изчезва 4 до 6 седмици след появата си. От вида и количеството на лохиите може да се направи извод за процесите, които протичат във вътрешността на матката. Затова е важно внимателно да се наблюдават и да се преценяват добре лохиите.

Едни от най-тежките и сериозни усложнения на пуерпералния период са акушерските коагулопатии. От 10 до 20 % от кръвотеченията в следродилния период се дължат на смущения в кръвосъсирването.

Поради това от изключителна важност при послеродовата помощ и изследвания е да се следи пълни хемостазен профил;

• време на съсирване на венозна кръв по Lee White,
• тест за наблюдение на съсирека (clot observation test),
• тромбин — коагулационно време,
• обикновени лабораторни изследвания (фибриноген, тромбоцити, разтворими фибринови мономери),
• специализирани хемостазни изследвания.

Образувалите се като по правило хемороиди изчезват спонтанно след раждането, но понякога могат да опстанат трайни и да тромбозират, тогава са болезнени, поради което също трябва да се проследява състоянието им.

При много родилки в първите дни след раждането телесната температура се покачва с няколко десети. Като причина за това се смята метаболизирането на отпадните продукти на бременността, особено на разпадането на маточните мускулни влакна. Покачването на температурата в аксилата не надвишава 37,9º С. Отделните покачвания на температурата трябва да се отдават на слаба инфекция на пуерпералните рани на влагалището.

Всяко покачване на температурата над 37,9º С трябва да буди подозрение, особено когато и пулсът е ускорен.

Инкубацията на пуерпералната инфекция трае обикновено три дни, което налага често измерване на температурата.

В пуерпериума организмът на родилката е слаб и за него трябва да се полагат повече грижи, послеродова помощ и изследвания.