Друг вид антенатален скрининг, основан на амниоцентеза МКБ Z36.2

Изследване за определяне на белодробната зрелост на плода е необходимо, за да се определи дали белите дробове на плода са достатъчно зрели, за да могат да поемат пълноценно функциите си след раждането.

При непълноценност на белите дробове се развива, т.нар. респираторен дистрес синдром (РДС).

Поради прогресираща недостатъчност на дишането новороденото достига до състояние на тежка хипоксия.

При здравия доносен плод след първото вдишване белодробните алвеоли остават разгънати, т.е. постоянно напълнени с въздух.

Напрежението на алвеоларните стени се поддържа от т.нар. повърхностно активни вещества (сърфактанти). По химичен състав те са фосфолипиди.

При липса на повърхностно активни вещества (ПАВ) след всяко вдишване белодробните алвеоли колабират и въздушното им съдържание намалява значително. При последващите вдишвания е необходимо повишено усилие за повторно разгъване на алвеолите.

ПАВ се синтезират в специално обособени алвеоларни клетки (тип 2 алвеоларни клетки).

При неусложнена бременност тяхната концентрация достига до нива, които предпазват от развитие на респираторен дистрес синдром.

При нормално протичане на бременността и неувреден плод белодробната зрялост настъпва към 34-35 гестационна седмица (г.с.).

Откриване на ниски концентрации от повърхностно активни вещества може да служи като друг антенатален скрининг, основан на амниоцентезата.

Изследването протича на следния принцип: Повърхностно активните вещества се отделят от белодробните алвеоли и през дихателните пътища постъпват в амниотичната течност.

Доказано е, че в белите дробове на плода навлиза околоплодна течност, като заедно с това през определени интервали в амниотичната течност се отделя и секрет от белодробните алвеоли.

Така ПАВ, които се намират в секрета на дихателните пътища на плода, се смесва с околоплодната течност. Колкото по-голямо количество се отделя от феталния бял дроб, толкова по-висока е тяхната концентрация в амниотичната течност.

ПАВ, откривана в амниотичната течност, произхожда от белите дробове на плода.

Методиката на изследването използва тънкослойна хроматография.

Целта е да се установи отношението между двете основни повърхностно активни вещества: лецитин/сфингомиелин в околоплодната течност.

Преценката се основава на големината на оптическата плътност на петната от лецитин и сфингомиелин на хроматографската плака.

Клинични и лабораторни изследвания показват, че белодробната зрялост е налице при достигане на отношение Л/С = 2+/- 0.2 (от 1,8 до 2,2). Колкото по-малка е тази цифра, толкова по-незряла е белодробната тъкан на плода.

Методът е сложен като изпълнение и необходима прецизна обработка на околоплодната течност, взета чрез амниоцентеза.

Целта на изследването е да провери дали е налице белодробна зрялост на плода.

Тези данни в много случаи определят поведението - прекъсване на бременността или изчакване.

При тежки форми на усложнение на бременността (токсикози на бременността, диабет, хронични бъбречни заболявания, хипертонична болест, хронични отравяния и други) белодробната зрялост на плода настъпва с известно закъснение, след 34-35 г.с. Обратно, преждевременното пукане на околоплодния мехур или прилагане на някои кортикостероиди (дексаметазон) ускоряват узряването на феталния дроб.