Необходимост от имунизация против една друга уточнена вирусна болест МКБ Z25.8
Хеморагичната треска с бъбречен синдром (ХТБС) или хеморагичен нефрозо-нефрит е остра вирусна зооноза с природно-огнищна характеристика, при резервоар на заразата - мишевидни гризачи, и предавана по алиментарен път.
Причинителят е вирус от род Hantavirus. Причинителят е устойчив във външна среда, устойчив на изсушаване. Дезинфектантите го убиват в обичайни концентрации
ХТБС се среща и в планинските ландшафти в България.
Входна врата на инфекцията е устата, горните дихателни пътища или конюнктивите в зависимост от пътя на разпространение.
В първите десетина дни на болестта е налице виремия. Вирусът поразява ендотела на съдовете, бъбреците, сърцето, хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната система.
Заболяването е типично природноогнищно - дива зооноза. Вирусът циркулира в природата между популациите на различни мишевидни гризачи и вероятно и други бозайници. Разнообразието от резервоари показва, че не съществува строго определен резервоар на заразата. У нас основни такива са - горска мишка, жълтогърла горска мишка, кафява горска полевка.
Болният човек не играе роля в разпространението на заразата.
Механизмът на предаване на заразата е контактен - заразата се отделя със слюнката и фекалиите повече от година. От балканските държави най-засегната в България.
Природни огнища на ХТБС са: Западно-Родопска, Рило-Пиринска, Средно-Старопланинска.
Медико-социалната тежест на заболяването се свързва със сравнително високия му леталитет.
Това доказва и необходимост от ваксина против кримската треска с бъбречен синдром особено за хора в рисков контингент. Такава ефективна ваксина обаче все още не е разработена, макар леталитетът да е сравнително висок, а заболяването не е екзотично за нашата страна.
Попаднали най-често във връзка с професията си хора в природните огнища носят риска от заразяване. Тъй като у нас природните огнища са преимуществено в планинските райони, то под риска на заразяване са професии, свързани с пребиваване там. Рискови професии са планински строители, геолози и всички навлезли в природните огнища по други причини - туристи, лагерници, билкосъбирачи.
Възприемчивостта е всеобща. След преболедуване имунитетът е траен.
За да се развие заболяването е необходимо не само пребиваване в огнището, но и осъществяване на механизъм на предаване на заразата. Последното се благоприятства от недостатъчни санитарно-хигиенно осигуряване.
Денгата е остро вирусно заболяване, екологично свързано с комарите, с природно-огнищен характер.
Заболяването с характерната му треска, ставни и мускулни болки, макуло-папулозен обрив, хеморагични явления и хе
патомегалия е описано през 18 век в Карибския басейн. Причинителят е dengue virus от рода Flavivirus.
Входната врата на инфекцията е кожата - при ухапване от заразен комар вирусите започват да се размножават и бързо се стига до виремия, която трае от 3 до 5 дни.
Естествен резервоар на инфекцията са маймуни в джунглите на тропическите области и болните хора.
Както при жълтата треска съществуват два епидемична типа огнища: горски и градски. Наблюдават се много леки и безсимптомни форми.
Заразоносителство няма.
Механизмът на предаване е трансмисивен, чрез ухапване от комарите от рода Aedes. Природните огнища на денгата се поддържат от маймунски популации.
Днес денгата се разпространява предимно в тропическите и субтропически области: Централна и Южна Америка (Мексико, Хондурас, Коста Рика, Панама, Бразилия, Карибски басейн), Южна Азия, Арабски полуостров, Индийски полуостров, Индокитайски полуостров, Индокитайски полуостров, Япония, северна австралия, Средиземноморие, Северноафриканско крайбрежие, Италия, Близък Изток, Гърция, Южните части на Испания. В тропиците денгата се среща целогодишно.
Възприемчивостта към денгата е всеобща.
Повечето хора заболяват в детска възраст и получават имунитет, който е типовоспецифичен и краткотраен (няколко години). Новородените не получават имунитет от майките си.
В ендемичните райони заболяват новодошлите от срани, в които няма денга.
Необходимост от ваксина против денга има при хора,пътуващи в други страни, които са ендемични райони на денга. Съществуват живи ваксини (САЩ) и атенюирана (тайландска), които са високоефективни и се прилагат в ендемичните райони.
Световната здравна организация (СЗО) провежда инициатива за научни проучвания върху разработване на по-ефективна, достъпна и безопасна ваксина против денга.
Повече информация:
Коментари към Необходимост от имунизация против една друга уточнена вирусна болест МКБ Z25.8