Необходимост от имунизация против бяс МКБ Z24.2
Бесът е остра вирусна инфекция, зооноза от групата на покривните инфекции, която се предава на човека чрез ухапване посредством слюнка на болни от бяс животни и се характеризира с тежко поражение на централната нервна система и с летален изход. Бесът се причинява от Rabies Virus.
Входна врата на инфекцията е наранената кожа и лигавици, в които вирусът прониква със слюнката на болно животно при ухапване или ослюнване.
Извор на заразата са всички топлокръвни, но поради особености от механизма на заразяване (чрез ухапване) вирусът циркулира предимно сред диви и домашни хищници.
Основен резервоар на предаване на заболяването в европа е лисицата. Най-чест източник на бяс при хората е кучето, като все повече нараства ролята на уличните и домашните котки.
Болният човек няма практически епидемиологично значение.
Възприемчивостта при човека е всеобща. Имунитетът при инфекцията не е възможно да се проучи, тъй като леталитетът е 100%.
След имунизация се образуват вируснеутрализиращи антитела, които се запазват една година.
Имунизацията срещу вируса на беса е лечебна и профилактична.
1. Профилактичната имунизация обхваща предимно лица с повишен професионален риск от заразяване. Първичната имунизация включва три инжекции от 1ml на 1-ви, 7-ми и 30-ти ден. Реваксинацията с по 1 доза се прави една година и след това на всяка трета. Необходимост от имунизация против бяс е задължителна след ухапване от животни съмнителни за бяс.
2. При неваксинирани лица ваксината се прилага лечебна ваксина на 1-ви, 7, 14, 30, 90-ти ден. Ако животното е наблюдавано и то остане живо след 10 дневно наблюдение, започнатата имунизация се прекратява.
На всички ухапани и одраскани от животни се извършва противотетанична профилактика.
Повече информация:
Коментари към Необходимост от имунизация против бяс МКБ Z24.2