Необходимост от имунизация против дифтерия МКБ Z23.6

Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, което се предава от бактерия Corynebacterium diphteriae по въздушно-капков път и преди въвеждане на задължителна имунизация е била причина за смъртност в детска възраст често.

От дифтерия могат да се разболеят и възрастни, които не са ваксинирани от лица, които са преносители на заболяването.

Необходимост от имунизация против дифтерия има, тъй като заболяването е с тежко протичане, а имунизацията срещу дифтерия е ефективна и чрез нея заболяването се ограничава в пъти. Ваксината срещу дифтерия е задължителна в имунизационния календар на България.

Ваксинацията защитава срещу болестта чрез производство на антитела срещу дифтерийния токсин. При обработка на дифтерийният анатоксин с формалдехид и топлина, той губи своите качества и способността му да се свързва с клетки, губи и ензимната си активност като се превръща в добър имуноген.

Използват се четири рекомбинантни ваксини, които участват в предотвратяване и на коклюш, на дифтерия, на тетанус, на инфекция с хемофилус инфлуенца и полиомиелит. Първата имунизация е на 2 месеца, следват отново на 3 и 4 месец. Първата реимунизация е на 16 месеца, следващата е на 6 години, на 15 години и след това на всеки 10 години.

Ваксината не следва да се прилага в някои случаи:

• алергия към някоя от съставките на ваксината,
• анафилактична реакция към неомицин, стрептомицин,
• остри заболявания, протичащи с висока температура.

Повече информация:

• дифтерия