Необходимост от имунизация само против холера

от 15 яну 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Холерата е заболяване, причинено от бактерия Vibrio cholerae. В тежките случаи причинява профузна диария, повръщане и много тежка, повечето пъти смъртоносна дехидратация.

Най-често заразяването става при пиене на замърсена с холерните вибриони вода или храна. Заболяването може да протече при изолирани случаи, но често може да причини и епидемии. Най-засегнати райони да Индия, близкия Изток, Африка и Южна Америка.

Профилактика на холерата е добрата лична хигиена, добрата топлинна обработка на храната, особено в ендемични райони не трябва да се пие или използва вода от неопазени водоеми.

Необходимост от имунизация само против холера е спорна. Ваксини, изготвени срещу щамовете El Tor или Classic са с ограничена полезност.

Направените проучвания от ефективността на ваксината декларират 50% ефективност за намаляване на честотата на клиничното заболяване за 3-6 месеца. Те не могат да предоставят предаването на инфекцията. Поради тази причина ваксинацията при посещение в страна с възможност от заразяване с холера не е задължително.

През 1980 година е въведена орална ваксина. Има два варианта: WC-RBS и BivWC. Те са многовалентни ваксини, съдържащи убити клетки от холерния вибрион плюс рекомбинантен холерен токсин. Ваксината се приема с бикарбонатен буфер, който защитава компонентите на ваксината от стомашния сок. Ваксината действа чрез образуване на антитела срещу бактериалните антигени. Образуваните антитела не позволяват токсинът на бактериите да преминат през чревната лигавица и по този начин пречи на колонизацията.

Първичната имунизация се състои в приемане на две дози през устата от ваксината с разстояние между приемите около седмица. Странични реакции от ваксината могат се наблюдават 1-2 дни с наличие на болка, обриви, главоболие или леко неразположение.

Ваксината не се препоръчва при кърмачета под 6 месеца. При бременност употребата и нуждата от ваксинация се индивидуализира.

Повече информация за: