Доказателство за влиянието на алкохол, определено по съдържанието му в кръвта МКБ Y90

Съдържанието на алкохол в кръвта (наричан също концентрация на алкохол в кръвта, кръвна концентрация на етанол или ниво на алкохол в кръвта) най-често се използва като показател на алкохолна интоксикация при правни или медицински цели. Обикновено се изразява като проценти етилов алкохол в кръвта, единици маса алкохол за обем кръв или маса на алкохола към масата на кръв.

Етиловият алкохол е уникална отрова. Смъртната му доза за възрастни варира в границите на 6-8 ml/kg, като при децата е два пъти по-ниска. Приема се през устата, може да се приложи вътревенозно, подкожно, инхалаторно и ректално. Практическо значение има пероралното проникване. Етанолът преминава в кръвното русло 5-10 минути след приемането му и след около 10 минути се излъчва с издишания въздух, което е от значение за експертната практика.

Етиловият алкохол преодолява тъканните мембрани чрез дифузия. Разнообразните ефекти на етанола върху организма са пряко зависими от консумираното количество алкохол, честотата на употреба, концентрацията напитката и редица други фактори.

Етиловият алкохол действа избирателно предимно върху централната нервна система, блокира предаването на нервните импулси, потиска рефлексите, има известно потискащо действие върху гръбначния мозък и директно потиска дихателния център. Върху централната нервна система действа предимно върху кората, като при високи концентрации потиска мозъчните центрове.

Поетото количество алкохол основно се резорбира от лигавицата на стомаха (20 %), дванадесетопръстника и началото на тънкото черво (80 %). Тази резорбция започва още от устната кухина. Част от етанола не се резорбира поради повръщане, абсорбирането му върху храната, което обуславя така наречената първична елиминация. Периодът на поглъщането на спиртната напитка до момента на достигане на максималната концентрация на алкохола в кръвта се нарича период на всмукване - резорбция.

Етанолът не се разпределя равномерно във всички тъкани и органи. Съотношението между концентрацията на етанола в кръвта и другите органи се означава като фактор на редукцията - r. Той се движи в границите на 0,56-0,68, като е с по-висока стойност при мъжете.

Вземайки под внимание редицата условия, от които зависят резорбцията и елиминацията, както и факторите на редукция и окисление, Видмарк е разработил формула, чрез която може да се определя поетото количество алкохол, или ако то е известно, към даден момент може да се изчисли концентрацията в кръвта. Доказателство за влиянието на алкохол, определено по съдържанието му в кръвта е формулата на Видмарк, която има следния математически израз:

A=P . r (C + b . t), където

A - поетото количество алкохол в грамове
P - телесна маса на човека в килограми
C - концентрация на етанола в кръвта, определена при химическото изследване
t - времето от консумацията до момента на вземането на пробата кръв
b - фактор на окисление

За да се определи приблизителното количество на приетия алкохол, трябва с 12-15% да се увеличи количеството алкохол, което е било резорбирано по време на вземането на кръв за изследване.

Разпределението на етанола зависи от разтворимостта му в различните тъканни течности, от кръвоснабдеността на органа и от водното му съдържание.

Доказателство за влиянието на алкохол, определено по съдържанието му в кръвта е степента на повлияване от него, изчислено по гореспоменатата формула. Първоначално концентрацията на алкохола в кръвта е по-висока, като във фазата на елиминацията и особено в края е значително по-висока в урината.