Злополука по време на оказване на хирургична и терапевтична помощ, неуточнена МКБ Y69

Инциденти при хирургична и терапевтична намеса могат да причинят както леки, така и сериозни и животозастрашаващи усложнения, дори и смърт. Злополука по време на оказване на хирургична и терапевтична помощ, неуточнена, е неблагоприятно развитие на процедура, терапия, манипулация и др. Много от тези злополуки са предотвратими.

Такава инциденти могат да доведат до неблагоприятни последици и/или производство на нов здравен проблем. В повечето случаи такива усложнения са от ятрогенен характер - причинени от медицинско лице.

Медицинските грешки са свързани най-често с:

• неопитни лекари и медицински сестри
• нови процедури
• крайна възраст на пациента (много стар или млад)
• сложна и спешна помощ
• умора и изтощение на медицинското лице
• лоша комуникация
• неизрядна документация
• нечетлив почерк и др.

В зависимост от степента на уязвимост и чувствителност, възрастта, здравословното състояние, състояние на имунната система и други фактори, свързани с пациента, усложненията могат да възникнат по-лесно или да са по-тежки.

Повечето проблеми, които възникват по време на операция, са резултат от операцията, а не от седацията за процедурата. Въпреки че са необичайни, има много сериозни усложнения, които могат да възникнат, ако пациентът има реакция към лекарствата за анестезия. Повечето проблеми, свързани с анестезията, са причинени от процеса на интубация. Аспирация на храна или течност в белите дробове може да бъде проблем по време на операция.

Някои пациенти имат повишена сърдечна честота или повишено кръвно налягане по време на процеса. Злокачествена хипертермия, реакция към анестезията, която предизвиква температурата на пациента да се повиши бързо, е опасна за живота.

Някакво кървене се очаква по време на операция, но кървене извън нормалното количество вследствие на злополука по време на оказване на хирургична и терапевтична помощ, неуточнена, може да се изисква трансфузия.

Кръвни съсиреци, често посочени като дълбока венозна тромбоза, са значим риск при операция. Съсиреците могат да се образуват в по време на операцията или да се причинени от неактивност по време на възстановяването.

Наличието на съсирек може да бъде критично усложнение, ако се придвижи по кръвния поток и попадне в белите дробове - състояние, наречено белодробна емболия, или в мозъка, което води до инсулт.

Всички операции, независимо дали са планови или абсолютно необходими и спешни, са свързани с риск от смърт. Операция, която изисква спиране на сърцето, ще има по-висок риск от операция за отстраняване на сливици, но и двете могат да доведат до смърт.

Съществува риск от инфекция всеки път, когато кожата, естествената бариера срещу инфекции, е с прекъсната цялост. Хирургическият разрез създава голяма възможност за инфекция да навлезе в организма, въпреки че операцията се извършва в много чиста околна среда.

Едно от най-тежките усложнения - парализата, е рядко, но може да се случи, по-специално по време на хирургическа интервенция на главния мозък и гръбначния мозък. В зависимост от вида и мястото на операцията рискът от парализа може да бъде по-голям.

Много пациенти изпитват скованост и изтръпване около хирургическия разрез, за някои това е временно състояние, а за други - постоянно усложнение. Създаването на разрез изисква хирурга реже през нервите, които изпращат съобщения между тялото и мозъка. Ако достатъчно нерви са нарязани, на района около мястото на оперативна интервенция може да се усеща изтръпване или мравучкане.

В зависимост от местоположението на повредата, нервът може да регенерира, което позволява усещането да се върне в зоната в рамките на седмици или месеци. В други случаи увреждане на нервите може да е твърде голямо и тялото не може да си възстанови, което води до постоянно изтръпване или мравучкане.

Наред с планираните резултати терапията с медикаменти може да причини редица нежелани странични ефекти. Примери за чести нежелани лекарствени реакции включват: гадене, повръщане, болки в корема, умора, замаяност, сухота в устата, главоболие, болки, сърбеж, болки в мускулите и др.

Всички лекарства, използвани за лечение на всякакъв вид здравословно състояние, могат да доведат до странични ефекти. Въпреки това много хора, които вземат лекарство или комбинация от лекарства, нямат странични ефекти или незначителни странични ефекти.

По-сериозни нежелани лекарствени реакции включват: замъглено виждане, световъртеж, загуба на апетит, загуба на памет, сърцебиене, проблеми с координацията, шум в ушите, кожни обриви, втрисане, синкоп.

Усложненията, потенциално възможни като резултат от интравенозна терапия, включват: инфилтрация, хематом, въздушна емболия, флебит, инфекция.

Инфилтрацията представлява навлизане на течност или медикамент извън вътресъдовото пространство в околните тъкани. Появява се оток, кожата става бледа и хладна.

Хематом се получава при изтичане на кръв от съд в околните меки тъкани при злополука по време на оказване на хирургична и терапевтична помощ, неуточнена.

Въздушна емболия се появява в резултат на навлизане на голям обем въздух във вената на пациента при инфузия. Тя е животозастрашаващо усложнение.

Флебит и тромбофлебит се появяват по-често. Флебитът е възпаление на вена, което се дължи на рН на средството за интравенозно приложение, а тромбофлебитът се отнася до възпаление, свързано с тромбоза. По-възрастните пациенти са по-податливи на флебит.

Навлизането на бактерии и други патогенни микроорганизми при интравенозна терапия може да причини както локална, така и системна инфекция, която може да доведе до сепсис.