Инфектирани медицински или биологични вещества, използвани за инжекция или ваксинация МКБ Y64.1

Замърсяване на лекарствата с материал от околната среда, съдържащ бактерии или техните спори, може да се случи по време на производство, съхранение или прилагане.

Бактериалните спори са малки, силно размножаващи се органи, които могат да останат жизнеспособни за дълго време в околната среда. Те могат да оцелеят и при загряване, включващо се в приготвянето на някои инжекционни лекарства.

Инфекциите вследствие на инжекция са важен фактор за влошеното здраве на пациента и могат да доведат до тежки, понякога фатални усложнения. Бактериалните инфекции, дължащи се на инжекционната употреба на лекарства, могат да се развият в мястото на инжектиране или някъде другаде по тялото.

Такива инфекции, засягащи кожата и меките тъкани, включват бактериални инфекции, които причиняват натрупване на гной (абсцеси) или болка, оток и зачервяване при и близо до мястото на инжектиране.

Инфекции на други места в организма, включват тези инфекции, причиняващи заболяване далеч от мястото на инжектиране (дистални инфекции), като например инфекция на обвивката на сърцето (ендокардит), и инфекции, които са по-широко разпространени или повлияват на организма като цяло (системни заболявания), като например отравяне на кръвта (септицемия).

Инфектирани медицински или биологични вещества, използвани за инжекция или ваксинация, могат да причинят като по-леки, така и по-тежки и животозастрашаващи усложнения като сепсис и менингит.

Локалните усложнения включват локално възпаление, абсцес, разпространението на инфекцията в околните тъкани, което води например до инфекция на ставите (септичен артрит), инфекция на костите (остеомиелит) или инфекция на кръвоносните съдове (аневризми). Други усложнения включват развитието на устойчиви кожни язви.

Системните усложнения от инфектирани инжекционни вещества могат давключват инфекциозен ендокардит (възпаление на обвивката на сърцето), инфекция на гръбначния стълб или мозъка (менингит), инфекция на костите и ставите далеч от мястото на инжектиране, отравяне на кръвта. Някои видове бактерии произвеждат отрови (известни като токсини), някои от които причиняват много тежки заболявания.

Най-често докладваните инфекции, свързани с инжектиране, които произвеждат мощни токсини, са причинени от клостридии. Clostridia са анаеробни бактерии, които образуват спори, които могат да оцелеят в околната среда в продължение на много години. Тези спори могат да замърсят лекарства и да причинят инфекция.

Тези бактерии предизвикват локални инфекции, но произведените от тях мощни невротоксини причиняват системни заболявания, които могат да бъдат фатални. Най-често докладвани са раневи ботулизъм (Clostridium botulinum) и тетанус (Clostridium tetani). Токсините, които тези микроорганизми произвеждат, причиняват прогресивна парализа и могат да доведат до дихателна недостатъчност и смърт.

Абсцесът, който е вид често срещащо се локално усложнение вследствие на инфектирани медицински или биологични вещества, използвани за инжекция или ваксинация, представлява затворено събиране на втечнена тъкан. То е резултат от защитна реакция на организма към чужд материал.

В отговор на нахлуването на патогените в резултат на инфектирани инжекционни медицински субстанции бели кръвни клетки се събират на инфектираното място и започва производството на химикали, наречени ензими, които атакуват патогените. Тези ензими действат като киселина, убиват микробите и ги разрушават на малки парченца, които могат да бъдат пренесени от кръвообращението и да бъдат елиминирани от тялото.

За съжаление тези химикали увреждат и телесните тъкани. В повечето случаи патогените също произвеждат подобни химикали. Резултатът е гъста, жълта течност - гной, съдържаща разрушените патогени, увредена тъкан, бели кръвни клетки и ензими.

Много различни микроорганизми причиняват абсцеси. Най-често това са пиогенните бактерии като Staphylococcus aureus, който е почти винаги причина за абсцеси под кожата.

Абсцесът е последният етап от тъканната инфекция, която започва с процес на възпаление. Първоначално, когато инвазивните патогени активират имунната система на организма, се случват няколко събития:

1. Увеличава се притокът на кръв към засегнатото място.
2. Температурата на засегнатата зона се увеличава в резултат на повишеното кръвоснабдяване.
3. Мястото се подува в резултат на натрупването на вода, кръв и други течности.
4. Засегнатата зона се зачервява.
5. Засегнатото място боли поради дразненето от подуването и химическата активност.

Тези четири признака - топлина, подуване, зачервяване и болка, характеризират възпалението.

Когато процесът прогресира, тъканта започва да се втечнява и се формира абсцес. Същността на абсцеса да се разпространява като химическо разлагане втечнява все повече и повече тъкан. Освен това разпространението следва пътя на най-малкото съпротивление - тъканите най-лесно се усвояват. Един добър пример е абсцес, точно под кожата. Той най-лесно се разпространява по продължение на кожата, а не си проправя път през кожата, където може да се дренира неговото токсично съдържание.

Съдържанието на абсцеса може да изтече в общото кръвообращение и да предизвика появата на симптоми като всяка друга инфекция. Те включват: втрисане, висока температура, болка и общ дискомфорт.

Кръвта може да се зарази от бактерии или други патогени, навлезли в кръвообращението в резултат на приложение на инфектирани медицински или биологични вещества, използвани за инжекция или ваксинация.

Инфекцията на кръвта е по-често при хора, чиято имунна система не работи добре поради лечение от рак (лъчетерапия или химиотерапия), имуносупресиращи лекарства (за трансплантации или автоимунни заболявания), хронични заболявания или имуносупресиращи инфекции (като HIV).

Симптомите на инфекция на кръвта включват:

• болки в тялото
• повишена температура
• втрисане
• замаяност
• бърз сърдечен ритъм
• гадене или повръщане
• объркване, особено при по-възрастни хора

Лечението се състои от терапия с комбинация от антибиотици, имунотерапия, поддържане на органните функции.