Случайно облъчване на болен при изпълнение на медицинска процедура МКБ Y63.3

Много медицински образни изследвания включват излагане на йонизиращо лъчение. Количеството на радиационна експозиция в тези изследвания е много малко, но въпреки това съществува научно мнение, че е налице ограничен размер на риск, свързан с тези експозиции.

Клиничното протичане при случайно облъчване на болен при изпълнение на медицинска процедура зависи от абсорбираната радиационна доза и неговото разпределение.

Йонизиращото лъчение може да предизвика увреждане на тъканите. Увреждане на тъканта се осъществява чрез промяната в химичните свойства на молекулите на експонираната тъкан на радиация. Основният фактор за радиационно увреждане е радиационна промяна на водните молекули в нова форма, наречена "свободен радикал".

Свободните радикали са силно химически активни субстанции и като такива могат да осъществят реакции с генетичните молекули на клетките (т.е. с ДНК). Това може да причини вреди на ДНК, повечето от които лесно се поправят от клетката. Ако не, това може да доведе до смърт. Алтернативно, ако ДНК се поправи грешно, това може да доведе до промяна на генетичното кодиране, което води до наследствени промени или поява на рак.

Промени, които водят до клетъчна смърт, се наричат детерминистични ефекти, докато промени в ДНК кодирането, които водят до други неблагоприятни промени се наричат стохастични ефекти.

Клетките умират през цялото време в организма от физически, химически и други причини (например "естествени причини"). В повечето случаи тези клетки се заменят или тялото се адаптира, за да функционира нормално, когато това се случи.

Но ако прекалено много клетки умират, нанесените щети не могат да се компенсират много лесно. Дали органът може да продължи да функционира зависи от това колко от органа е повредено и броя на клетките в органа, които са повредени.

Това се дължи на структурата на тъканите и органите във функционални субединици. Те представляват набор от тъкани или органи, чиято основна функция зависи от функционирането на всяка субединица. Например правилното смилане на храната изисква правилно функциониране на целия храносмилателен тракт - стомаха, червата и др. Но когато тъкан или орган има успоредно функционална структура, а не в серия като стомашно-чревния тракт, увреждането може да се компенсира по-лесно и нормалната функция да се поддържа.

Следователно облъчване на орган или облъчване на всички функционални субединици намалява способността на тъкан или орган да бъде възстановен. И все пак, ако някоя функционални субединици останат неекспонирани, може да продължи да се изпълнява частичка функция и може да е възможна поправка на щетите.

Детерминистичните ефекти в резултат на случайно облъчване на болен при изпълнение на медицинска процедура могат да се характеризират като ефекти, при които резултатът може да бъде определен, т.е. последиците са предвидими. Детерминистични ефекти възникват, ако радиацията депозира достатъчно енергия в тъканта, за да я наруши достатъчно.

Количеството на енергията, необходимо да причини тези промени, е различно за различните тъкани и това количество радиация се нарича праг на дозата за увреждане на тъканите. Детерминистичните ефекти обикновено са разделени на тъканно-специфични / локални промени и ефекти върху цялото тяло.

Примери за тъкани, които са известни да се повлияят от детерминистични ефекти от излагане на радиация, са:

1. Тъканно-специфични щети от радиация:

• образуване на катаракта
• потъмняване на лещата на окото
• зачервяване на кожата (еритема)
• загуба на коса (алопеция)
• смърт на клетките на кожата с образувана на белези (некроза)
• безплодие

2. Радиационно увреждане на цялото тяло (наблюдава се само при изключително високи експозиции на радиация, по-големи от тези, използвани за образни изследвания):

• увреждане на костния мозък / намаляване на образуването на кръвни клетки
• увреждане на лигавицата на стомашно-чревния тракт
• увреждане на централната нервна система

Ефектите от радиационна експозиция на рентгенови енергийни източници не възникват по време на или веднага след излагане на радиация. За разлика от излагане на слънце, което причинява зачервяване на кожата по време на експозиция, ефектите от абсорбирането на високи дози радиация изискват седмици до години след излагане за производство на изброените ефекти. Следователно ефектът няма да се наблюдава по време на експозиция и когато ефектът се появи връзката с излагане на радиация не може лесно да се определи.

Стохастичните ефекти са случайни или вероятни по характер. Те могат да бъдат разделени на две групи: генетични и канцерогенни ефекти. Въз основа на случайния характер на тези ефекти, производството на генетични промени или предизвикване на рак в индивид не може да се определи със сигурност, независимо от количеството на погълнатата енергия, само вероятността може да бъде установена. Освен това няма допустима доза, над която стохатичните ефекти в резултат на случайно облъчване на болен при изпълнение на медицинска процедура със сигурност ще се случат.

Излагане на радиация може да причини увреждане на половите клетки, което в крайна сметка води до мутации в плода на експонираното лице, ако е бременно.

Появата на рак е може би най-важният и най-ужасен радиационен ефект. За индуциране на ракови заболявания латентният период е от порядъка на години, като левкемията има най-кратък латентен период (5 до 15 години), а масивни тумори са с най-дълъг латентен период (10 до 60 години).

Поради това е много трудно да се докаже, че ракът е пряко свързан с по-ранно излагане на радиация, тъй като други фактори, срещани по време на латентния период, могат да бъдат действителната причина за рак. Това е особено вярно, когато експозициите са на ниски нива радиация, като тези, получени в рентгенова диагностика и кардиологични изследвания.

При ниски нива на излагане на радиация нито едно изследване не е достатъчно обстойно, за да докаже стохастичните ефекти убедително. Но при много високи нива на излагане на радиация има достатъчно данни, които доказват развитие на рак от експозиция.