Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Външни причини за заболеваемост и смъртност Усложнения от терапевтични и хирургични интервенции Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане Препарати, влияещи предимно на обмяната на водата, солите и пикочната киселина Други диуретици

Други диуретици МКБ Y54.5

Други диуретици МКБ Y54.5 - изображение

Към групата други диуретици се включват манитол и амилорид.

Манитолът представлява осмотичен диуретик. След филтриране в гломерулите не се реабсорбира в бъбречните тубули, поради което създава високо осмотично налягане и предизвиква екскреция на изоосмотичен еквивалент вода, бедна на соли. Манитолът увеличава бъбречния кръвоток с 30%. Не преодолява тъканните бариери, не прониква в очната ябълка и по осмотичен механизъм понижава офталмотонуса. След орално приложение манитолът не се резорбира и действа лаксативно. При интравенозно приложение не се метаболизира. Включва се в комплексната терапия на мозъчния оток, острите отравяния, началните форми на остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност и глаукома. Профилактично се използва за предотвратяване развитието на исхемия на бъбреците, свързана с анурия, при големи хирургични операции с изкуствено кръвообращение, хеморагии, травматичен и постоперативен шок. Във високи дози манитолът извлича вътреклетъчната течност и увеличава обема на циркулиращата кръв.

По-честите странични ефекти при употреба на манитол включват:

  • гадене
  • повръщане
  • болки в гърдите
  • често уриниране
  • повишена температура
  • главоболие
  • хрема
  • кожни обриви
  • замаяност
  • замъглено виждане
  • болезнено уриниране
  • подуване на ръцете или краката
  • тревожност
  • изпотяване
  • затруднено дишане

Амилоридът, който спада към групата на други диуретици, представлява калий-съхраняващ диуретик. Притежава натриуретичен и антихипертензивен ефект. Повишава екскрецията на натриеви йони, а тази на калиеви йони и урея намалява. Амилорид обикновено започва да действа в рамките на 2 часа след перорален прием. Той не се метаболизира в черния дроб, но се отделя непроменен чрез бъбреците. Показан е при отоци от различен произход, артериална хипертония, профилактика на рецидивираща нефролитиаза (камъни в бъбреците).

По-чести нежеланите лекарствени реакции на амилорида са:

  • коремна болка
  • затруднено дишане
  • гадене
  • повръщане
  • нервност
  • изтръпване или мравучкане по ръцете, краката или устните
  • задух
  • слабост или тежест в краката
  • виене на свят
  • замъглено виждане
  • сънливост
  • треска
  • необичайна умора или слабост

По-редки са:

  • парене при уриниране
  • запек
  • потъмняване на урината
  • сърбеж
  • кървави или черни изпражнения
  • студена пот
  • загуба на зрението
4.2, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО