Инхибитори на карбонанхидразата МКБ Y54.2

Карбоанхидразата представлява ензим, който превръща въглеродния диоксид и водата до карбонова киселина. Инхибиторите на карбоанхидразата блокират този ензим в бъбреците, което води до алкализиране на урината и увеличаване на диурезата. В окото инхибирането на карбоанхидразата води до намаляване на вътреочното налягане.

Нежеланите лекарствени реакции на инхибитори на карбоанхидразата са:

• необичайна умора
• наличие на кръв в урината
• затруднено уриниране
• депресия
• болки в гърба
• болки или парене при уриниране
• кървави или черни изпражнения
• тромавост или нестабилност
• гърчове
• сърбеж по кожата
• треска
• бледи изпражнения
• шум в ушите
• възпалено гърло
• необичайна поява на синини или кървене
• пожълтяване на очите или кожата

Информация за инхибитори на карбоанхидразата може да прочетете тук:

• Инхибитори на карбоанхидразата

Представители на инхибитори на карбоанхидразата са метазоламид и ацетозоламид.

Ацетозоламидът метаболизира се и напълно се екскретира с урината. Освен бъбречната карбоанхидраза (КА) ацетазоламидът блокира също и тази намираща се в ресничестото тяло на окото, което води до понижаване на вътреочното налягане; както и на мозъка и мозъчните обвивки (намалява продукцията на цереброспиналната течност, намалява pH и улеснява продукцията на ГАМК (гама-аминомаслената киселина-потискащ медиатор на централната нервна система (ЦНС) с антиепилептичен ефект). Препаратът понижава парциалното налягане на въглеродния диоксид в кръвта и понякога води до значително подобряване на състоянието на болни с белодробен емфизем. Ацетозоламидът се използва за лечение на глаукома, височинна болест, психомоторната форма на епилепсия, отоци.

Страничните ефекти при приложението на ацетозоламид са:

• умора
• сънливост
• депресия
• намалено либидо
• парастезия
• коремни спазми
• гадене
• диария
• горчив или метален вкус в устата
• повръщане
• черни изпражнения
• полиурия

Метазоламид е мощен инхибитор на карбоанхидразата. Той се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт. Метазоламид се разпределя в целия организъм, включително плазмата, гръбначно-мозъчната течност, вътреочната течност на окото, червените кръвни клетки, жлъчката и извънклетъчната течност. Инхибирайки ензима карбоанхидраза той намалява секрецията на вътреочна течност и води до понижаване на вътреочното налягане. Намаляването на вътреочното налягане обикновено се случва в рамките на 2 до 4 часа след приема на метазоламид и има продължителност от 10 до 18 часа. Този медикамент има слаб и преходен диуретичен ефект.

Нежеланите лекарствени реакции на метазоламида са:

• алергични реакции
• възпалено гърло
• треска
• болка в слабините
• изтръпване на ръцете и краката
• гадене
• повръщане
• повишаване на апетита
• главоболие
• промени в зрението
• нервност
• диария