Други парасимпатиколитични [антихолинергични и антимускаринни] и спазмолитични средства, некласифицирани другаде МКБ Y51.3

Други парасимпатиколитични [антихолинергични и антимускаринни] и спазмолитични средства, некласифицирани другаде са антагонисти на ацетилхолина.

Към други парасимпатиколитични [антихолинергични и антимускаринни] и спазмолитични средства, некласифицирани другаде, се разглеждат М-холинолитиците (атропиноподобни лекарства)

М-холинолитиците блокират постсинаптичните М-холинорецептори в ефекторните органи, както и пресинаптичните М-холинорецептори в адренергичните синапси. Предизвикват косвени ефекти на възбуден симпатикус.

Представители на М-холинолитиците са:

• I. Биосинтетични препарати

1. Алкалоиди - Atropine, Scopolamine
2. Фитопрепарати - Extractum et Tinctura Belladonnae
   

• II. Полусинтетични препарати

1. Спазмолитици с кватернерен N+ - Butylscopolamine (Buscolysin)
2. Мидриатици - Homatropine

• III. Синтетични препарати

1. Антиастматични лекарства - Ipratropium bromide, Tiotropium bromide
2. Централни холинолитици - Biperiden, Trihexyphenidyl, Triperiden
3. M₁-холинолитици - Pirenzepine
4. Мидриатици - Tropicamide
5. Детрузорни М-холинолитици - Oxybutynin, Tolterodine, Trospium
6. Спазмолитици - Oxyphenonium, Papaverine, Spasmalgon

Atropine (лудо биле) първоначално може да предизвика забавяне на сърдечната дейност, но в малко по-високи дози предизвиква учестяване на сърдечната дейност. Освен това понижава слюнчената секреция до степен "неприятно суха уста" (ксеростомия), стомашната секреция е леко намалена, а млечната секреция не се повлиява. Под влияние на атропина зеницата се разширява и не реагира на светлина, настъпва парализа на акомодацията. Вътреочното налягане се повишава и е опасно това състояние при пациенти с глаукома. Освен това притежава спазмолитичен ефект и потиска перисталтиката на храносмилателната система. Използва се за лечение на жлъчни, бъбречни и стомашни колики, но слабо повлиява матката. Върху гладката мускулатура на бронхите предизвиква тяхното разширяване. Повишава тонуса на сфинктерите в отделителната система и се стига до задръжка на урината. Поради това е противопоказан при хипертрофия на простатната жлеза. Във високи дози води до възбуждане на централната нервна система и възникване на "атропиново опиянение". Атропинът блокира мускариновите рецептори в мозъка и повлиява екстрапирамидната система, като намалява тремора и отчасти ригидността (твърдост на напречнонабраздените мускули на крайниците) при пациенти с паркинсонизъм. Атропинът в ниски дози може да даде леко безпокойство, а при по-високи дози предизвиква възбуда и дезориентация.

Нежеланите реакции към атропин, включващ се към други парасимпатиколитични [антихолинергични и антимускаринни] и спазмолитични средства, некласифицирани другаде, включват:

• камерно мъждене
• надкамерна или камерна тахикардия
• виене на свят
• гадене
• замъглено зрение
• загуба на равновесие
• разширени зеници
• фотофобия
• сухота в устата
• потенциално крайно объркване
• дисоциативни халюцинации и възбуждане особено сред по-възрастните хора.

Buscolysin съдържа четвъртичен азотен атом в молекулата си, поради което няма централни ефекти. Притежава добре изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, жлъчните и пикочните пътища.

Нежеланите реакции при прием на бусколизин, включващ се към други парасимпатиколитични [антихолинергични и антимускаринни] и спазмолитични средства, некласифицирани другаде, могат да се проявят с:

• гадене
• повръщане
• сухота в устата
• запек
• виене на свят
• главоболие
• възбуда
• нарушения на зрението
• тахикардия
• понижено потоотделяне
• повишаване на вътреочното налягане
• нервност
• възбуда
• безпокойство

Papaverine е алкалоидно спазмолитично средство, което се използва основно за лечение на спазми на стомашно-чревния тракт, жлъчните пътища и уретера и като церебрален и коронарен вазодилататор при субарахноидален кръвоизлив и коронарен артериален байпас. Папаверин може да се използва като релаксант на гладката мускулатура в микрохирургията. Употребява се още при лечението на еректилна дисфункция самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.

Чести неблагоприятни ефекти от лечението с папаверин, спадащ към други парасимпатиколитични [антихолинергични и антимускаринни] и спазмолитични средства, некласифицирани другаде, включват:

• вентрикуларна тахикардия
• запек
• повишени нива на трансаминазите
• повишени нива на алкална фосфатаза
• сънливост
• вертиго

Редките нежелани реакции при прием на папаверин включват:

• зачервяване на лицето
• хиперхидроза (прекомерно потене)
• кожен обрив
• артериална хипотензия
• тахикардия
• загуба на апетит
• жълтеница
• еозинофилия
• тромбоцитопения
• смесен хепатит
• главоболие
• алергична реакция
• хроничен активен хепатит
• парадоксално влошаване на церебрален вазоспазъм