Контакт с взривни вещества, с неопределени намерения МКБ Y25
Взривните вещества са химични съединения или смеси, способни под влияние на външни въздействия към бързо химично превръщане с отделяне на голямо количество топлина, образуване на газове, които поради високото налягане се разширяват, и се извършва механична работа в околната среда.
Взривните съединения и взривните смеси в зависимост от основните области на тяхното приложение се разделят на четири групи:
- Иницииращи (първични) вещества - използват се за възбуждане на взрив, тъй като са много чувствителни към температурни и механични въздействия. По тази причина се прилагат за производството на капсулвъзпламенители или капсул-детонатори. Най-употребявани са гърмящият живак, оловният азид, оловният тринитрорезорцинат и др.
- Бризантни взривни вещества - употребяват се във военната техника като бойни снаряди, а също и за приготвяне на взривни вещества. Те се използват и за извършване на взривове в рудодобивната промишленост. Най-разпространени взривни вещества са тротил, амонал (смес тротил, амониева селитра и други вещества), мелинит, хексоген в сплав с тротил, динамити и много други.
- Метални взривни вещества или барути - те не детонират, а горят. Те се използват главно за производство на изстрели - придаване на скорост на куршума или в канала на огнестрелните оръдия, а също и за привеждане в движение на реактивните снаряди и някои видове ракети. Най-разпространени са пироксилиновите и нитроглицериновите барути.
- Пиротехнически съставки - могат да бъдат осветителни, сигнални, запалителни и се употребяват за приготвяне на специални боеприпаси. При изгарянето дават пиротехнически ефект.
Процесът на взривно превръщане в резултат на контакт с взривни вещества, с неопределени намерения, може да стане или по пътя на горене или по пътя на детонация.
Детонацията е характерно взривно превръщане за бризантните взривни вещества. Тя се предизвиква с помощта на иницииращите взривни вещества. При детонацията механизмът на предаване на енергия става чрез вълна на сгъстяване, наречена ударна вълна. Горенето е процес, който се влияе значително от околната среда.
Степента и механизма на получените наранявания в резултат на експлозия са в пряка зависимост от няколко фактора като например: размера и състава на взривното вещество; заобикалящата среда (например наличието на защитни бариери); разстоянието между жертвата и взрива; вида на процеса на взривното превръщане; други опасности на околната среда и т.н. Експлозия, която се случва в затворено пространство (сграда, мина, автобус и др.) или във вода може да предизвика по-сериозни наранявания.
При съприкосновение на тялото с взривното устройство се получават комбинирани увреждания: пълно разрушаване или раздробяване на тялото с отнасяне на части от него надалеч; обширни и дълбоки изгаряния, нерядко с овъглявания; промяна в цвета на тъканите на тялото; баротравма на белите дробове; множествени отломъчни наранявания от обвивката на снаряда.
При близко разстояние действа ударната вълна от взрива, която действа върху тялото като удар с твърд тъп предмет, като увредите са локализирани по страната на тялото, обърната към мястото на взрива.
При неблизко разстояние на взрива се получават слепи наранявания, чието входно отвърстие има неправилна кръгла или звездовидна форма, ръбовете са кръвонаседнали, охлузени и почернели.
Нараняванията при контакт с взривни вещества, с неопределени намерения, може да се разделят на: първични, вторични, третични и четвъртични.
Първичните увреждания са предизвиквани единствено от прекия ефект на взривното свръхналягане върху тъканите. Те почти винаги засягат изпълнените с въздух структури като белите дробове, ушите и стомашно-чревния тракт.
Белодробната травма е най-често срещаната смъртоносна първична увреда. Тя включва белодробна контузия, газова емболия и свободни радикали, свързани с увреждания като тромбоза, дисеминирана интравазална коагулация и др. Непосредственият сърдечно-съдов отговор на белодробното нараняване е намаляване на сърдечната честота, ударния обем и сърдечния индекс. Възможно е понижаване на кръвното налягане.
Гръдното първично взривно нараняване може да доведе до перикардна тампонада дори и при липса на пенетрираща травма (вторично нараняване). Острата газова емболия може да причини запушване на кръвоносни съдове в централната нервна система.
Чревната баротравма е по-често срещано увреждане при експлозия под водата отколкото във въздуха. Въпреки че дебелото черво се засяга най-много, която и да е част от гастроинтестиналния тракт може да се пострада.
Ухото е орган, който е най-податлив на първично взривно увреждане. Акустичната баротравма често се изразява с разкъсване на тъпанчевата мембрана. Възможно е наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо без перфорация.
Първичното взривно нараняване на мозъка може да се характеризира с нарушена церебрална кръвоносна функция, включително компенсаторни механизми на травматично мозъчно увреждане.
Вторичните наранявания са причинени от летящи обекти, които поразяват жертвите. Механизмът на вторичните наранявания е отговорен за по-голямата част от жертвите в много експлозии. Проникващата (пенетрираща) гръдна травма, включително разкъсвания на сърцето и големите кръвоносни съдове, е често срещана причина за летален изход на пострадалите.
Третичните взривни увреждания са отличителен белег на високоенергийни експлозии. Този вид травми се случват, когато пострадалите "излитат" във въздуха в резултат на ударната вълна и се удрят в други обекти.
Четвъртичните или разнородни наранявания обхващат всички други увреждания, причинени от експлозия, като например изгаряния, вдишване на токсични газове и прах, експозиция на радиация, наранявания от сринати структури и др.
Прочетете още информация:
Коментари към Контакт с взривни вещества, с неопределени намерения МКБ Y25