Експлозия на други вещества МКБ W40
Експлозията представлява извънредно бързо отделена енергия в резултат на физичните, химичните или ядрените изменения на веществата и разширяване обема на изходното вещество или продуктите на неговото превръщане, в резултат на което възниква голямо налягане, което предизвиква разрушаване и преместване в околната среда.
Взривните материали са химични съединения или смеси, способни под влияние на външни въздействия да претърпят извънредно бързо химично превръщане с отделяне на голямо количество топлина, образуване на газове, които поради високото си налягане се разширяват и извършват механична работа в околната среда.
Процесът на взривното преглъщане може да стане или по пътя на горене или по пътя на детонация.
Горенето е процес, който протича със скорост няколко милиметра, сантиметра, дори и метра в секунда и се влияе силно от външните условия.
Когато протича на открито, процесът не се съпровожда с механична работа, нито със звуков ефект. Но в затворен обем като например завод, в склад (зърнен, военен и др.) този процес протича по-енергично - бързо се повишава налягането, а във връзка с това се увеличава скоростта на горене.
При детонация механизмът на предаване на енергията става чрез вълна на свиване (сгъстяване), наречена ударна вълна, т.е. нагряването е за сметка на свиването. Скоростта на взривното превръщане при детонацията се измерва с хиляди метри в секунда.
Взривните съединения и смеси в зависимост от основните области на тяхното приложение се разделят на: иницииращи или първични; бризантни или вторични; метални или барутни; пиротехнически състави.
Иницииращите взривни вещества се използват за възбуждане на взрив на останалите групи взривни вещества (вторични и барутни), тъй като са много чувствителни към температурни и механични въздействия.
По тази причина те се прилагат за приготвяне на капсулни възпламенители или капсул-детонатори за иницииране на взрива. Най-употребяваните вещества от тази група са: гърмящият живак, оловният азид, оловният тринитрорезорцинат и др.
Бризантните взривни вещества във военната техника се употребяват главно за приготвяне на артилерийски, авиационни и морски боеприпаси като бойни заряди, а също и за приготвяне на взривни средства.
Те широко се използват също за взривни работи в рудодобивната промишленост и строителството (при строеж на пътища, канали; експлозия при срутване на сгради и др.) Най-разпространените взривни вещества от тази група са: тротил, амонал и амотал; мелинит, хексоген в сплав с тротил, смеси на нитроглицерина с горивни вещества (динамити) и много други.
Детонацията е характерно взривно превръщане за бризантните взривни вещества. Тя се предизвиква от значителни външни въздействия и главно с помощта на иницииращи взривни вещества. По тази причина бризантните вещества се наричат вторични за разлика от иницииращите, които носят названието първични взривни вещества.
Металните взривни вещества или барутите не детонират, а горят. Те се използват главно за произвеждане на изстрели и за произвеждане на реактивни снаряди. Най-разпространени са пироксилиновите и нитроглицериновите барути.
Пиротехническите съставки могат да бъдат осветителни, сигнални, запалителни и трасиращи. Употребяват се за приготвянето на специални боеприпаси.
Основен вид превръщане на пиротехническите съставки е горенето. При изгаряне се получава съответния пиротехнически ефект. Много пиротехнически съставки имат взривни свойства и могат да детонират при определени условия.
Уврежданията от експлозия на други вещества се характеризират с различен обем и характер в зависимост от: устройството на взривилия се снаряд; количеството, качеството и свойствата на взривното вещество; разстоянието от мястото на експлозията; мястото на взрива (във въздуха, земята, във водата); околната обстановка (наличие на прегради между тялото и снаряда); позата на пострадалия в момента на произшествието; анатомичните особености на увредените части и др.
Основните повреждащи фактори на взрива са: вълната на детонацията и продуктите от взрива на взривното вещество; ударната вълна и окръжаващата среда; отломки от обвивката на снаряда; вторични снаряди. Твърде съществено влияние за характера, тежестта и обема на получените увреждания оказва разстоянието от взрива.
При съприкосновение на взривното устройство с тялото или при много близко разстояние действат всички или почти всички фактори и преди всичко вълната на детонация на взривното вещество и продуктите на взрива (експлозивен газ, частици от непрореагирало взривно вещество, сажди).
Получават се комбинирани увреждания: пълно разрушаване или раздробяване на тялото с отнасяне на части от него далеч настрани; закрити увреждания (счупвания на кости, натъртване, сътресение и разкъсване на вътрешните органи), обусловени от механичното действие на газовете; обширни и дълбоки изгаряния, нерядко с овъглявания, обусловени от термичното действие на нажежените газове; промяна на цвета на тъканите на тялото в местата на увреждане поради образуване на карбоксихемоглобин и карбоксимиоглобин, вследствие химичното действие на газовете; опушване или почерняне на телесни части или ръбовете на раните от саждите; баротравма на белите дробове; множествени отломъчни наранявания от обвивката на снаряда (метални парчета), понякога наранявания и от вторични снаряди.
При относително близко разстояние уврежданията се дължат на: директното действие на ударната вълна; от падането на тялото поради отхвърлянето му от вълната, от отломъчните и вторичните снаряди.
Ударната вълна оказва действие върху тялото като твърд тъп предмет с широка удряща плоскост. Нараняванията са разположени основно на страната на тялото, обърната към мястото на взрива. На противоположната му страна нараняванията се получават от падане върху околната среда.
Образуват се единични или множествени отломъчни наранявания от снаряд или от вторични снаряди (при срутване на сграда, съоръжения и др.) и рядко закрити отломъчни увреждания, поради което и тук те са най-често комбинирани.
При неблизко разстояние уврежданията в резултат на експлозия на други вещества са в зависимост от броя, формата, размерите и скоростта на отломъчния снаряд. В повечето случаи се образуват слепи наранявания, чието входно отвърстие е с неправилна кръгла или звездовидна форма, ръбовете на което са охлузени, кръвонаседнати и почернели. Нерядко се получават закрити наранявания от отломъчни и вторични снаряди.
Прочетете още информация:
Коментари към Експлозия на други вещества МКБ W40