Въздействие на други и неуточнени изкуствено създадени фактори на външната среда МКБ W99

Водата може да стане причина за разпространението на някои заболявания. Водният път на разпространение на инфекциозните заболявания е възможен при наличие на три условия едновременно.

Първото условие е причинителите на заболяването да попаднат във водата на водоизточника. Източници на заразяване на водите на откритите водоизточници са най-често необеззаразените битово-фекални и селскостопански води. Подземните водоизточници могат да се заразят при просмукване на заразени води през почвата, неправилно техническо устройство и поддържане на водоизточника и др.

Второто условие се изразява с наличие на жизненоспособност на патогенните микроорганизми във водна среда. Попадналите във водоемите патогенни микроорганизми обикновено не намират благоприятни условия за развитие, поради което една част от тях загиват, но други преживяват и запазват вирулентността си продължително време.

Основните фактори, от които зависи преживяването на патогенните микроорганизми във водоемите, са: количеството на попадналите в тях микроорганизми, биологичните им свойства (например способността им за спорообразуване), едновременно постъпване на биологичен субстрат от тяхната естествена среда на обитаване. Някои вируси - ентеровируси, възбудителите на инфекциозен хепатит, притежават повишена преживяемост във водата на водоемите.

Третото условие е причинителите на инфекциозни заболявания да попаднат с питейната вода в човешкия организъм. Възможно е при нарушаване на технологията на пречистване и обеззаразяване на водата в пречиствателните станции, замърсяване на чистата вода във водопроводната мрежа, къпане, използване на замърсени води за нецентрализирано водоснабдяване.

По воден път най-често се предават причинителите на чревните инфекции - холера, коремен тиф, паратиф А и Б, дизентерия от бактериален тип и др. През последните години класическата азиатска холера бе изместена от холера, чийто причинител е вибрионът Ел-Тор.

В сравнение с класическата азиатска холера биотипът Ел-Тор се характеризира с по-голяма резистентност към въздействието на неблагоприятните фактори и по-дълго се запазва в околната среда, въпреки че предизвиква по-леки клинични форми на заболявания.

Чрез водата се пренасят и някои зоонози - лептоспироза, туларемия, бруцелоза и др. Носители на причинителите на тези заболявания са плъховете и мишките, които заразяват водата със секретите и труповете си, а също така и едрият рогат добитък и свинете, когато боледуват от съответните зоонози.

По воден път се пренасят и някои вирусни инфекции. Това са преди всичко чревните и респираторните патогенни вируси. Тяхната устойчивост във водата към въздействието на факторите на околната среда в сравнение с повечето патогенни бактерии от чревната група е по-голяма, което обуславя висока потенциална опасност от разпространение на някои вирусни инфекции по воден път. Наблюдавани са и водни епидемии на епидемичен конюнктивит при къпане в замърсени открити водоеми и плувни басейни, причинени от аденовируси.

Замърсените води пренасят и някои паразитози - амебна дизентерия, ламблиоза, балантидиоза и др., и хелминтози - аскаридоза, трихоцефалоза, шистозомоза.

Характерно за епидемиите от воден произход е стръмното начало на кривата на заболяемостта, което може да има характер на епидемичен взрив: едновременно заболяват много хора, ползващи вода от водоизточника, докато при останалото население няма заболявания; бързо спадане на честотата на заболяванията след санирането на водоизточника.

Във водата могат да попаднат редица токсично действащи вещества в надпрагови концентрации при преминаването й през богати на руди скали или с промишлените и селскостопанските отпадни води, които да причинят остри или хронични отравяния. Най-често причина за такива отравяния са оловото, живакът, арсенът, хромът, пестицидите, торовете и др. Всяко от тези вещества причинява характерно за него токсично увреждане на организма.

В питейните води се намират редица елементи с установени канцерогенни свойства (хром, берилий, кадмий, арсен, никел и др.). Води, съдържащи детергенти, поддържат в разтворено състояние канцерогенните полициклични ароматни съединения, с което улесняват тяхното усвояване от организма.

При взаимодействие на нитратите с алифатните и ароматните амини се образуват нитрозоамини, които са силни канцерогени, отличават се с добра разтворимост и висока стабилност във водата. Те могат да се синтезират в природните водоеми и в организма на човека, а също могат да попаднат във водите на водоемите с промишлените отпадъчни води.

Водите на водоизточниците могат да се замърсяват и с препарати за растителна защита (хлор, фосфор, живачноорганични съединения) и минерални торове, които проникват в тях от почвата. Попадналите с питейната вода в човешкия организъм пестициди достигат до клетките и тъканите и предизвикват нарушения на обмяната на веществата, на функционалната дейност на централната и вегетативната нервна система, черния дроб, бъбреците и други органи и системи.

Водоемите могат да се замърсят и с радиоактивни вещества, които да причинят хронично лъчево увреждане на организма. Опасността от радиоактивно замърсяване на водата се увеличава поради способността на водните организми (водорасли, планктон и др.) да кумулират радиоактивни вещества, които по този начин се включват в биологичните и хранителните вериги и могат да се натрупат в повишени количества в организма на човека.

Обеззаразяването на водата се извършва чрез химични и физични методи. Химичните методи са свързани с използване на химични агенти: хлор, озон и други силни окислители или с йоните на някои тежки метали (сребро и др.), а физичните - с физични агенти: висока температура (преваряне), облъчване с ултравиолетови и гама-лъчи, въздействие на ултразвук и др. При централно водоснабдяване за обеззаразяване на водата най-широко се използва методът на хлориране и по-малко - озонирането и облъчването с ултравиолетови лъчи.

Въздействие на други и неуточнени изкуствено създадени фактори на външната среда може да бъде освен замърсяване на водата и замърсяване на въздуха от човешката дейност.

Атмосферните замърсители са вещества, които не са постоянна съставка на въздуха, но в достатъчни количества предизвикват забележим ефект върху човека, животните, растителността и материалите.

Преобладаващата част от замърсителите както по вид, така и по количество е от изкуствен, антропогенен характер. По агрегатно състояние те могат да бъдат твърди, течни, газообразни или в различни комбинации.

Сред атмосферните замърсители с особено хигиенно значение се отличава прахът. По своя състав той се квалифицира като неорганичен (минерален и метален) и органичен (растителен, животински и синтетичен). По произход прахът може да бъде природен, комунално-битов, производствен, строителен.

Прахът и атмосферния въздух образуват дисперсна система. В дисперсно състояние прахът придобива по-особени свойства: колкото е по-малък размерът на прашинките, толкова те по-дълго се задържат във въздуха; с увеличаване на дисперсността на праховите частици нараства относителната им повърхност и техните повърхностни свойства; праховите частици могат да се слепват и да абсорбират на своята повърхност молекули, йони и пари от въздуха, като предизвикват тяхното концентриране; праховите частици получават електричен заряд; аеродисперсните системи силно разсейват светлината.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са: промишлени предприятия и ТЕЦ, транспортни средства, битови и строителни обекти.

Промишлеността заразява с: серен диоксид, въглероден окис, прах, азотни окиси, сероводород, манган, олово кадмий, цинк, амоняк, хлор и др.

В населените места непрекъснато расте значението на транспорта като източник на замърсители, особено на автомобилния транспорт. Отделят се: азотни окиси, различни въглеводороди, включително и канцерогенни, алдехиди, серни окиси, въглероден окис, хром, бром, олово, сажди, катрани.

Прахът, саждите и газовете влошават санитарно-битовите условия. При проникване в помещенията те замърсяват стените, подовете, таваните и вътрешната обстановка. Поради замърсяване на прозорците естествената осветеност в помещенията значително намалява.

Задименият и запрашен въздух влошава микроклимата и светлинния климат в населените места. Витаещите прахови частици кондензират водни пари и газове и способстват за образуването на мъгли, включително и на т.нар. токсични мъгли (смог). Те от своя страна снижават осветеността, увеличават уличния травматизъм, действат угнетяващо върху настроението и самочувствието на хората, а нерядко оказват и токсично действие.

Наличието на големи количества замърсители във въздуха предизвиква т.нар. парников ефект.

Чувствителността на хората към действието на атмосферните замърсители зависи от голям брой фактори: възраст, здравословно състояние, хранене, предшестващи заболявания, допълнителни външни въздействия и др.

По-уязвими са децата и болните, особено от хроничен бронхит, бронхиална астма, коронарна недостатъчност и други хронични заболявания, пушачите и работещите в среда с професионални вредности.

Ефектите на замърсителите при въздействие на други и неуточнени изкуствено създадени фактори на външната среда се определят от тяхната концентрация, вид, експозиция, химичен състав, агрегатно състояние, пътища на постъпване в организма, разтворимост и други фактори.

Вредните примеси на атмосферния въздух могат да окажат следните видове действие: дразнещо, токсично, фибриногенно, алергогенно, бластомогенно, канцерогенно, мутагенно, гонадотропно, ембриогенно и тератогенно. Между интензивното замърсяване на атмосферата и здравословното състояние на населението съществува силна корелативна зависимост.

В случаите, когато в даден район има значително превишаващи норматива концентрации на дадено вредно вещество, са възможни остри отравяния със специфична симптоматика на токсичния агент.