Въздействие на прекомерен студ от изкуствен източник МКБ W93

Под влиянието на ниска температура в организма настъпват редица местни и общи реакции. Видът им и степента на изразеност зависят от нивото на температурата, влажността, движението на въздуха, облеклото на пострадалия, времето за престой на студено, общото здравословно състояние, възраст, индивидуални особености и др.

Различават се два вида въздействие на прекомерен студ от изкуствен източник: охлаждане и измръзване. Въздействието може да бъде например в резултат на контакт със сух лед; на вдишване на пари от течен азот въздух, водород или азот; при дълго стоене във фризер.

При охлаждане под действието на ниски температури постепенно се понижава телесната температура. Първите симптоми на общото охлаждане са сънливост, обща отпадналост, забавени и вяли двигателни реакции, забавени рефлекси и понижаване на телесната температура под 35 градуса.

Задълбочаването на оплакванията е съпроводено със забавяне на дишането и сърдечната дейност, настъпват гърчове, които бързо преминават и настъпва смърт.

Клиничната картина на общото охлаждане протича в три стадия: лека, средно-тежка и тежка степен.

При леката степен на охлаждане телесната температура е спаднала до 34 градуса. Пострадалият усеща обща слабост, сладостна умора и нужда от сън. Усеща студ, реакциите му са забавени, походката е клатушкаща, крайниците са вдървени, студени. Говорът става неясен, налице е брадикардия, кожата е марморирана. Артериалното налягане остава нормално.

Средно-тежката степен се характеризира със спадане на телесната температура под 30 градуса. Съзнанието е замъглено, болният е в ступор. Дишането е забавено и повърхностно, но все още ритмично. Пулсът е забавен, аритмичен. Има изпускане по малка нужда. Артериалното налягане е понижено, движенията са сковани.

Тежката степен на охлаждане е при температура на тялото под 30-28 градуса. Пулсът е забавен, дори под 20уд./min, аритмичен, артериалното налягане е ниско и трудно се измерва. Дишането е забавено и повърхностно. Налице са траен спазъм на двигателната мускулатура, нарушена функция на сфинктерните апарати, гърчове на двигателната мускулатура. Със задълбочаване на състоянието зениците се разширяват, с мудни реакции на светлина и настъпва смърт със спиране на сърдечната дейност и дишането.

Лечението започва с първа помощ: освобождаване от мокри и пристягащи дрехи, внасяне в затоплено помещение, дават се топли напитки, прави се изкуствено дишане и сърдечен масаж, бързо транспортиране до здравно заведение. Там продължават мерките са затопляне и за възстановяване на нарушените биохимични константи.

Резултат от въздействието на прекомерен студ от изкуствен източник е и измръзването. Представлява комплекс от локални и общи нарушения под действието на ниски температури.

Най-често на измръзване са подложени долните крайници.

Ниските температури отначало нарушават микроциркулацията. Забавя се кръвния ток и се развива тъканна ацидоза. Нарушава се трофичната функция на нервната система. Отначало настъпва вазоконстрикция, която скоро се сменя с вазодилатация - бледият крайник постепенно се зачервява, но зачервяването има ливиден оттенък.Развива се оток поради нарушенията в капилярния пермеабилитет. Образуват се микросъдови тромбози и се разстройват тъканните метаболитни процеси, когато локалната температура на крайника спадне под 15-11 градуса. Като компесаторна реакция се развива генерализиран мускулен тремор.

Локалните нарушения се развиват в четири степени.

При първата степен се засяга повърхностно кожата, наблюдава се зачервяване с ливиден оттенък.

Втората степен се характеризира с образуване на мехури, пълни с кръвен серум. Около и под тях се развива зона на реактивно възпаление.

При третата степен се появяват кожни некрози.

При четвъртата степен се образува суха гангрена на засегната област, ампутация на засегнатия крайник. При допълнителна инфекция се развиват усложнения - влажна гангрена, флегмон, остеомиелит, сепсис, с възможен фатален изход.

Лечението се състои в първа помощ и специализирано лечение.

Първата помощ включва поставяне на пострадалия в затоплено помещение, постепенно затопляне на измръзналите крайници. Разтриването е противопоказно поради опасности от инфекции.

При преместване на пострадалия в болнично заведение се провежда общо и местно лечение. Местното лечение включва първична хирургическа обработка и стерилни превръзки, профилактика на развитието на тетанус. При общото лечение се извършва обща и локална хипербална оксигенотерапия, посредством, която при добро кислородно насищане се спасяват от ампутация редица пострадали.