Въздействие на прекомерна топлина от изкуствен източник МКБ W92

Термичната травма представлява различни увреждания на организма под действието на високи и ниски температури. Настъпват общи патофизиологични процеси в организма и местни морфологични промени. Изразяват се с разстройства на хемодинамиката и дишането; разстройства в дейността на отделните органи и системи и локални тъканни поражения. Термичните травми биват причинени от висока температура - топлинен удар; слънчев удар; синдром на Омбредан; изгаряния, и причинени от ниска температура - общо охлаждане и измръзване.

В резултат на въздействието на прекомерна топлина от изкуствен източник може да се получи топлинен удар или изгаряния.

Топлинният удар се получава, когато температурата на околната среда е висока и са нарушени нормалните топлообменни процеси на даден човек. Това може да се случи например при работа в затворени и влажни помещения с температура над оптималната. Настъпва кумулиране на телесната температура и прегряване на организма.

Топлинният удар се характеризира с хипогликемия и хипоксия. Патогенезата му включва: нарушено метаболизиране на белтъците с усилен разпад; нарушена хемодинамика в резултат на спадане на кръвното налягане; намаляване на тъканната перфузия; метаболитна ацидоза.

Клиничната симптоматика започва с появата на главоболие, общо затопляне, пулсиращ шум в ушите, позиви за повръщане, повръщания и световъртеж, адинамия. По-нататък се замъглява съзнанието и температурата на тялото постепенно се повишава до 39-41градуса.

Лицето на болния отначало е зачервено, после побледнява, тялото е покрито с топла пот. Дишането се ускорява, постепенно става повърхностно. Пулсът отначало е ускорен впоследствие се забавя и става нишковиден и аритмичен.

Патологоанатомично се установява развитие на мозъчен оток с точковати кръвоизливи по менингите и дегенеративни изменения в ганглиевите клетки.

Лечението се състои в извеждане на болния на хладно, сенчесто и проветриво място; разсъбличане и освобождаване от стегнати дрехи; обливане със студена вода и интравенозни инфузии на електролитни разтвори с кардиотоници. Прилагат се и диуретични средства (фурантрил, манитол) за борба с мозъчния едем.

Най-доброто средство си остава профилактиката: възможност за надежден топлообмен при работещи във влажна и топла среда.

Местното въздействие на прекомерна топлина от изкуствен източник се изразява в изгаряния. Могат да бъдат причинени от суха температура: изгаряне от горещи сухи газове, нажежени предмети и др., или от влажна температура: попарване вследствие действието на пара, нагорещени течности и др.

В зависимост от степента на изгаряне и засегнатата площ от телесната повърхност уврежданията могат да се изразят само с локални прояви или да се развие обща реакция на организма. Тежестта на причинените увреждания зависи от температурата на действащия агент, площта на засягане, времето на действие, засегнатата област, наличието на облекло, особености на организма - възраст, болестни изменения.

Местното действие на сухата температура води до коагулация на тъканите, като според дълбочината на засягане се дели на няколко степени.

При първа степен се засяга повърхностно кожата, което се проявява със зачервяване и възпалителна реакция.

За втората степен е характерно образуването на мехури по изгорелите повърхности.

Обичайните изгаряния от I и II степен завършват благоприятно.

При третата степен кожата е изгорена в цялата й дебелина. При преживели се развива демаркация на засегнатите тъкани с отпадане и зарастване в продължителни срокове.

Четвъртата степен се характеризира с деструкция на тъканите в дълбочина под кожата, включително на мускули и кости.

Патологоанатомичната картина при изгаряне от I-II степен се характеризира с развитие на серозно възпаление, а при III-IV степен - с некроза. Некрозата има коагулационен характер с развитие на суха гангрена на тъканите и тромбоза на съдовете.

Болестта на изгарянето протича в няколко фази: на термичен шок, на токсоинфекция, на възстановяване, на ранева кахексия (при III-IV степен).