Въздействие на шум МКБ W42

Шумът е всеки неприятен или нежелан звук, който нарушава тишината и отдиха или е опасен за здравето, като предизвиква разнообразни функционални и структурни увреждания.

Шумът в населените места е един от основните фактори на околната среда, който с разрастване на селищата и транспорта в тях придобива все по-голямо значение. Жителите на големите градове са подложени през по-голямата част от денонощието на въздействие на шум, който с течение на времето увеличава горната си граница.

Понятието селищен шум интегрира шума от транспортните средства (уличен шум), шума от промишлените обекти и жилищно-битовия шум.

От всички източници на звукови вълни транспортът има най-голямо значение. Той създава над 80 % от общото ниво на шума.

Промишленият шум често е източник на силни импулсни шумове или свръхзвукови вълни при изпускане на пара или въздух при превишено налягане.

Влиянието на селищния шум върху организма се проявява с намаляване на работоспособността и разбираемостта на речта, нарушаване на почивката и на съня, повлияване на дейността на сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната системи. Селищният шум има и специфично действие върху слуховия анализатор.

Борбата с шума в населените места се води по три направления: на мястото на неговите източници, по пътя на разпространението му и при обекта, който подлежи на шумова защита.

Ограничаването на въздействието на шума в източниците му се постига най-често чрез обезшумяване на транспортните средства, подобряване на пътната настилка, ограничаване скоростта на движение и др. Мероприятията, свързани с обекта, подлежащ на шумова защита, са предимно архитектурно-благоустройствени и са насочени към жилищните сгради, детските заведения, болниците и местата за отдих.

Шумът в производствената сфера се характеризира с високочестотни, тонални, импулсни шумове. Среща се в различни отрасли на промишлеността: минните професии, металургия и машиностроене, енергетика, химическа и текстилна промишленост, в строителството и дърводобива и др.

Въздействието на шума върху организма зависи от интензитета, спектъра и характера на шума, времетраенето на шумовото влияние, индивидуалната чувствителност на човека и др.

Както всички сетивни органи ухото има известна възможност за адаптация към характера и силата на шума. В процеса на адаптация към силните звукови дразнители чувствителността на слуховия анализатор се понижава малко, а след прекратяване на дейността се възстановява.

Извънредният и продължителен шум се отразява отрицателно върху здравето и работоспособността на човека. Болните, жените, децата и старите хора са по-чувствителни към шумово въздействие.

Шумът предизвиква три форми на увреждане на слуховия анализатор: временно понижение на слуха (остра умора на слуховия анализатор); трайно хронично увреждане на слуха (професионална твърдоухост); остра звукова травма.

При краткотрайни шумови въздействия и в началото на трудовия стаж в шумни професии настъпва преходно понижение на слуха. Промените са функционални и обратими. При правилен профилактичен и лечебен режим слухът се възстановява напълно.

При продължително излагане на интензивен шум възниква професионална твърдоухост с характерни прояви - прогресиращо понижаване до загуба на слуха. Характерно е за работниците с по-дълъг трудов стаж. В основата на заболяването лежат дистрофични промени в кортиевия орган. Най-напред се увреждат ресничестите клетки, които възприемат звука, а по-късно - опорните.

Първо се засяга възприемането на високите тонове, а по-късно - възприеманите на по-ниските. Болният не чува звънеца, но чува добре говора. По-късно се намалява чувствителността на слуха към шепота, а след това и към говора.

Едновременно с понижаването на слуха се появява характерен много мъчителен шум в ушите, който се чува не само по време на работа, но и непосредствено след шумовото въздействие, особено през нощта. При много силен шум се появява виене на свят вследствие засягане на вестибуларния апарат.

В някои случаи шумът може да предизвика изменения в средното ухо. В началото се установява хиперемия на лигавицата, а по-късно - спазъм до атрофия на мускулите на слуховите костици.

В някои случаи има значителни изменения на тъпанчевата мембрана чак до пълна склероза. Увеличава се честотата на гнойните отити.

При много интензивен шум - експлозивни работи, изпитване на самолетни двигатели и др. може да възникне остра звукова травма: остра болка и шум (пищене) в ушите, понякога руптура на тъпанчевата мембрана с кръвотечение от външния ушен канал, виене на свят, гадене, повръщане, загуба на равновесие, остро намаление на слуха в засегнатото място.

Шумът влияе на целия организъм. Засяга в доста голяма степен нервната система.

При продължително въздействие на шум се нарушава възприятието, отслабва вниманието, запаметяването се влошава, нарушава се умственото съсредоточаване, забавя се скоростта на психичните процеси.

Шумът води до лабилност в настроението, апатия или раздразнителност, разсеяност, до бърза уморяемост и спадане на темпото на работа, а хроничното въздействие - до преумора с развитие на неврози. Качеството на работа се влошава, увеличават се грешките при работа, спада работоспособността. Увеличават се професионалният, транспортният и битовият травматизъм, възстановяването след физически и особено след умствен труд се забавя.

Шумът предизвиква учестяване на пулса и дишането, повишаване на кръвното налягане. Наблюдавани са промени в основната обмяна и в обмяната на белтъците, въглехидратите, солите и витамините. Моторната и секреторната функция на стомаха се потискат и забавят.

При особено интензивен високочестотен шум се установява лека хиперфункция на кората на надбъбреците. Настъпват нарушения в отделителната система, нарушава се нормалната функция на бъбреците, при което съдържанието на амоняк в мозъка, в черния дроб и кръвта се увеличава.