Водач, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при злополука МКБ V29.4

Тежестта на травматичните увреждания на водач, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при злополука, се определят от: условията, при които е станала злополуката; скоростта на движение на двете превозни средства; предназначението и особеностите на мотоциклета; характеристиките на другото превозно средство; носенето на предпазна каска и облекло и позата на водача по време на движение; здравословното му състояние и др.

Мотоциклетът се характеризира като моторно превозно средство на две колела с или без кош. Двигателят му е с работен обем над 50 куб. см или до 50 куб. см, но чиято максимална скорост е повече от 50 км/ч.

Водачът, който управлява мотоциклета, се нарича мотоциклетист.

Конструкцията на мотоциклетите се характеризира с различни особености, които се определят от предназначението му - за дълго пътуване, за спорт, оф-роуд и състезания, за градски условия.

В днешно време мотоциклетите са един от най-употребяваните и предпочитани начини за моторизиран транспорт поради предимствата, че са финансово икономични, удобни като вид на придвижване - избягват задръстванията и нямат проблем с местата за паркиране.

Смъртните случаи на мотоциклетисти са 30 пъти повече от тези на водачи на автомобили. Причината за половината злополуки с мотоциклет според данните е употребата на алкохол. Допълнително отрицателно влияние оказва факта, че мотоциклетите нямат почти никакви предпазни съоръжения.

Степента на уврежданията се редуцира при наличието на защитна каска и предпазно облекло, което трябва да е направено от подходящ материал като например здрава и дебела кожа, която създава по-голяма устойчивост при злополуки.

Включването на фаровете и през деня и носенето на ярки червени, оранжеви или жълти светлоотразителни жилетки също оказва положително влияние за намаляване на броя на инцидентите.

Нараняванията на водач, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при злополука, са съпроводени с охлузвания и кръвонасядания, различни по обширност разкъсно-контузни рани.

Фрактури могат да се установят на ребрата, на лопатката, ключицата, костите на горния крайник, костите на подбедрицата и стъпалото, на коленната става.

При злополуки с по-тежки последствия могат да се образуват фрактури на бедрената кост или тазовите кости, разкъсвания на ставни връзки, компресионни счупвания на прешлени, многофрагментни фрактури на черепа, увреждания на мозъка, състоящи се в натъртване, кръвонасядания или кръвоизлив.

Травмите на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина могат да се изразят в кръвонасядания, непълни или пълни откъсвания и разкъсвания.