Велосипедист-водач, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука МКБ V19.0

Степента на травматичните наранявания на велосипедист-водач, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се определят от: скоростта на движение на велосипеда и особеностите на структурата му; употребата на предпазна каска; условията, при които е станала непътната злополука; характеристиките на моторното превозно средство и др.

Конструкцията на велосипеда се състои от: рамка, предно и задно колело, педали, верига и спирачки, кормило и седалка.

Според предназначението си велосипедите са различни видове - пистов, планински, градски и др.

Лицето, което управлява велосипеда, се нарича велосипедист или колоездач. Според правилника за движение по пътищата той трябва да е снабден със светлоотразителна жилетка и звънец.

Колоезденето е много ефикасен и ефективен начин на транспорт за кратки и умерени разстояния.

Редовното каране на велосипед оказва положително влияние на здравословното състояние на човека. Придвижването с велосипед използва мускулната сила на водача, а не изкопаеми горива.

Велосипедите предоставят многобройни ползи в сравнение с моторните превозни средства: не замърсяват въздуха, безшумни са, намаляват задръстванията, имат по-голяма маневреност и нямат проблем с паркирането.

Предимство за водача е и по-малките финансови разходи при придвижване с велосипед, а за обществото - увреждане на пътната настилка е незначително.

Основните недостатъци на колоезденето са намалената защита при катастрофи, по-дългите разстояния, зависимостта от метеорологичните условия, трудност при превоз на пътници.

Поради масовата употреба на велосипеди в много места по света са направени специално пригодени за колоездене велоалеи. Те са маркирани със специално обозначение и са локализирани в дясната част на пътя.

Нараняванията по кожата на велосипедист-водач, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при непътна злополука, се характеризират с кръвонасядания и охлузвания, разкъсно-контузни рани.

Възможно е да се образуват характерни ивицовидни охлузвания поради действието на педалите и веригата по кожата.

При падане и удар върху страничната част на главата се получават пукнатини в слепоочните кости и субарахноидални кръвоизливи, сътресение, натъртване и кръвонасядане на мозъка. При наличие на защитна каска, уврежданията се локализират в шийните прешлени.

Вследствие на злополуката могат да се установят счупвания на кости на горните и долните крайници, на ребра.

При по-силен сблъсък са възможни разкъсвания на ставни връзки, фрактури на прешлени и на черепа.

Степента на травмите на вътрешните органи е в пряка зависимост от тежестта на произшествието.