Последици от травма на черепномозъчните нерви МКБ T90.3
Черепномозъчните нерви са 12 двойки нерви, които произлизат от мозъчния ствол на главния мозък. Според функционалността си те се разделят на сетивни, моторни и смесени (моторно-сетивни).
Повече за анатомията на черепномозъчните нерви може да прочетете тук:
Нараняване на черепномозъчните нерви често придружава травма на главата. Черепномозъчният нерв може да пострада от разтежение, натъртване, компресия, контузия, разкъсване, прекъсване, вследствие на което могат да възникнат редица различни последици от травма на черепномозъчните нерви. За разлика от нараняване на други нерви и други части на тялото, увреждане на черепномозъчните нерви може да включва промяна или унищожаване на някои от сетивата.
Различни нерви се нараняват в зависимост от механизма на увреждане. Като цяло обонятелният, лицевият и слухово-равновесният нерв се увреждат най-често след тъпа травма на главата. При тежка травма на главата обонятелният и очедвигателният нерв най-често се нараняват.
Травма на различните черепномозъчни нерви води до поява на различни симптоми и последици:
- парализа на лицевите мускули
- двойно зрение
- обонятелни дисфункции
- загуба на зрение
- загуба на сетивност на лицето
- проблеми с преглъщането
Един от най-често нараняваните черепномозъчни нерви в резултат на травма на главата е n. olfactorius (обонятелният нерв), който контролира обонянието. Тъй като чувството за вкус зависи до голяма степен от миризмата, то може да се промени при такова увреждане.
Термините, използвани за описание на състоянията при увреждане на обонятелния нерв, включват: дисосмия (нарушено обоняние); аносмия (загуба на обоняние); паросмия (неправилна идентификация на миризма); какосмия (усещане на неприятна миризма, която не съществува). Много от пациентите не са наясно с техните дефицити.
Причини за почва на обонятелните дисфункции, вид последици от травма на черепномозъчните нерви, включват: нараняване на неврофибрилите; компресия на обонятелните луковици от кръвоизлив и оток или контузия или абразия; увреждане на централните пътища на обоняние.
Нарушенията, дължащи се на обонятелните неврофибрили или централно увреждане, са резистентни на лечение. Възстановяване може да настъпи след 4-6 седмици - при резорбиране на отока или хематома, централна адаптация към възприемане на мирис.
Обикновено при леки травматични увреждания на мозъка черепномозъчните нерви не се нараняват. Но въпреки това са документирани случаи, при които обонятелният нерв е травматизиран вследствие на леко травматично мозъчно увреждане.
Зрителният нерв играе важна роля в човешкото зрение. Приблизително 5 % от пациентите с травматично увреждане на мозъка страдат от нараняване на n. opticus (зрителния нерв).
Увреждането на зрителния нерв може да се състои в: загуба на реактивността на зеницата към светлина; нарушение на зрителната острота; засягане на зрителните полета; слепота; диплопия, скотома (тъмно поле в зрителното поле).
Незабавната загуба на зрение се дължи на увреждане на зрителния нерв, дължащо се на исхемия или оток (което води до загуба на кръвоснабдяването на нерва през малките артерии, които снабдяват нерва) или срязване или контузия (които представляват директна травма на нерва от движение на съдържанието на орбитата и черепа). Забавена загуба на зрение се дължи на хематом около нерва.
Тъй като аксоните на зрителния нерв не се възстановяват, няма нормално възстановяване от директна травма. Въпреки това зрителни проблеми, произтичащи от кръвоизлив, могат да се подобрят, тъй като кръвоизливът се резорбира.
Увреждане на n. oculomotorius (очедвигателният нерв) - сетивен и моторен нерв, може да доведе до увисване на горния клепач и неспособност на зеницата за свиване при светлина. Причината е основно директна травма на нерва. Възстановяване на функцията може да се появи в рамките на 2-3 месеца след инцидента.
Повреда на n. trochlearis (скрипецовидния нерв) причинява извъртане на очната ябълка нагоре. Често е контузен в изходната си зона от мозъчния ствол. След тежка травма на главата и нараняването му може да възникне диплопия. Обикновено тя е вертикална.
От смесен тип е n. trigeminus (троичния нерв), чието увреждане повлиява усещането за докосване на лицето, както и движението на дъвкателните мускули. Възможно е да се появи изсушаване на роговицата, намалено слюноотделяне, локална безчувственост на челото, веждите и/или носа.
Нараняване на n. abducens (отвеждащия нерв) оказва влияние върху движението на окото. При пълно увреждане на нерва засегнатото око се обръща медиално. При непълно увреждане засегнатото око се вижда на средната линия в покой, но пациентът не може да отклонява окото латерално.
Комбинирани наранявания на трети, четвърти и/или пети черепномозъчни нерви след травматично увреждане на мозъка са често срещани и могат да доведат до последици от травма на черепномозъчните нерви като загуба на значителна сетивност и проблеми със зрението и при четене.
Увреждане на n. facialis (лицевия нерв) след травма на главата може да доведе до пълна или частична парализа на лицето, хиперакузис (звукова свръхчувствителност) и/или необичайно или нарушено чувство на вкус.
Причината за възникване на симптомите е травма на нерва вследствие на надлъжни и напречни фрактури на слепоочната кост. Разкъсване на нерва от костни фрагменти причинява веднага парализа. Формиране на оток или хематом може да предизвика забавена парализа (4-6 дни).
Увреждане на n. vestibulocochlearis (слухово-равновесния нерв) се отразява върху слуховата острота и равновесието. Наличие на позиционен световъртеж е най-честият проблем, въпреки че шум в ушите, частична загуба на слуха или глухота могат да се появят след травматично увреждане на мозъка.
Позиционният световъртеж се случва обикновено за около 30 секунди при резки промени на позицията, обикновено от преминаване от легнало в седнало положение или от седнало в изправено положение. Той обикновено отзвучава с времето. Позиционни упражнения могат да улеснят процеса, чрез свръхстимулация на вестибуларния отговор, но тези упражнения могат да предизвикват гадене в началото.
Причините за загубата на слуха са надлъжни фрактури, които разрушават тъпанчевата мембрана, или напречни фрактури, които причиняват счупване на капсулата на лабиринта на вътрешното ухо. Слухови апарати за значителна посттравматична сензорна глухота е препоръчително да се използват с цел разбиране на звуковата информация и подобряване на реакцията в социалните взаимодействия.
Травма на n. glossopharyngeus (езиково-гълтачния нерв) оказва влияние върху движението на мускулите в гърлото, слюнчените жлези, усещането за вкус (на една трета от езика).
Дисфагия и дизартрия се причиняват от нараняване на ядрата на езиково-гълтачния нерв и n. vagus (блуждаещ нерв). Симптомите на неврогенна дисфагия включват: лигавене, трудно иницииране на преглъщането, назална регургитация, затруднение със секрети, епизоди на задавяне или кашлица по време на хранене и залепване на храна в гърлото.
Афония или слаб / дрезгав глас са причинени от нараняване на блуждаещия нерв. Увреждане на блуждаещия нерв и нервните пътища може да причини "синдром на заключването".
Лечението на увредените езиково-гълтачен и блуждаещ нерви е симптоматично, но упражнения на небцето и фаринкса могат да подобрят дизартрията.
Увреждане на n. hypoglossus (подезичния нерв) води до нарушения в движенията на езика. Дизартрия и затруднено преглъщане може да възникне след травматично увреждане на мозъка.
Лечението включва упражнения на небцето и фаринкса за дизартрията при нараняване поради тъпи травми, обучение и използване на компенсаторни стратегии за осигуряване на безопасен и ефективен прием на храна.
Черепномозъчните нерви могат да се възстановят след травматично увреждане на мозъка и възникналите последици от травми, класифицирани в рубриката S04.-.
Загубените функции вследствие на последици от травма на черепномозъчните нерви могат да се възстановят за период до една година.
Коментари към Последици от травма на черепномозъчните нерви МКБ T90.3