Патологична реакция на лекарствено средство или медикамент, неуточнена МКБ T88.7

В рубриката патологична реакция на лекарствено средство или медикамент, неуточнена се включват следните състояния:

• неблагоприятна реакция
• алергична реакция
• повишена чувствителност
• идиосинкразия
• лекарствена свръхчувствителност и реакция

Нежеланите реакции към лекарствени средства не са често срещани, но е известно, че всеки организъм реагира по абсолютно индивидуален начин. Те могат да варират в зависимост от заболяването, възрастта, тегло, пол, етническа принадлежност и общото здравословно състояние.

Страничните ефекти могат да се появят при започване, при намаляване/увеличаване на дозите или прекратяване на лечението. Когато тези реакции са тежки може да се направи промяна в дозата или да се премине към алтернативен медикамент.

Най-общо те се разделят спрямо дозата на два типа:

• Предизвикани от лечебни дози
• Предизвикани от предозиране

Разширена класификация:

1. Тип А са дозовозависими и предвидими.
2. Тип В са дозо-независими и най-често непредвидими.
3. Тип С са дозо- и време зависими, свързани с продължително приложение на лекарството и кумулацията му в организма.
4. Тип D обикновено са дозозависими и се явяват след определен период от употребата на лекарството.
5. Тип Е се явяват обикновено при внезапно спиране на лекарството.
6. Тип F при неочакван неуспех от терапията.

Степени на тежест на нежеланата лекарствена реакция:

• лека, при която не се налага лечение
• тежка, налагаща интензивно лечение
• летална

Най-често срещаните неблагоприятни лекарствени реакции са отслабване на вниманието, нарушение на съня, сухота в устата, тахикардия, брадикардия, сърдечни аритмии, ортостатичен колапс, хипертензии, тромбози, флебитогенни ефекти, бронхоспазъм, метеоризъм, диария и други.

Алергичните реакции предизвикани от лекарства представляват странични ефекти, поради променена реактивност на организма към лекарства. Обикновено алергична реакция не се изявява при първа експозиция, тъй като се изисква време за сенсибилизация на организма и създаване на антитела и лимфоцитни паметови клетки.

При голяма част от случаите медикаментозните средства съдържат багрила, които най-често ги предизвикват. Лекарствената алергия представлява различен тип непоносимост. Тя по-често протича по-леко, без имуномедиирана реакция и не зависи от предварителния прием на медикамента.

За някои лекарства е по-вероятно да се развият алергични реакции, отколкото други. Най-честите лекарства, при които се срещат алергични реакции са:

• антибиотици, като пеницилин, сулфонамиди и тетрациклини
• ацетилсалицилова киселина и нестероидни противовъзпалителни
• антиконвулсанти
• терапия с моноклонални антитела
• химиотерапия

Понякога лекарствени алергии могат да бъдат объркани с не алергични такива или да се затрудни поставянето на диагнозата.

Най-често лекарствено индуцираните алергии се изявяват със следните симптоми:

• сърбеж по кожата
• копривна треска
• обриви по кожата
• висока температура до треска
• подуване на лицето
• недостиг на въздух
• анафилаксия

Възможностите за алергии са по-високи при хора, които системно или често се лекуват с инжекционни медикаменти и по-рядко при прием през устата. Лекарствена алергия е по-вероятно да се развие при прилагане на големи дози и продължително време.

Повишената чувствителност към лекарствата е състояние, при което организмът има по-нисък праг на нормалното фармакологично действие на лекарството. Това състояние трябва да бъде отдиференцирано от лекарствената алергия. Вероятността от лекарствена свръхчувствителност трудно може да се предскаже, освен случаи, при които има положителна фамилна анамнеза. Някои видове лекарствена непоносимост са резултат от генетични варианти на лекарствения метаболизъм.

Симптоми на повишена чувствителност към лекарствени средства могат да бъдат шум в ушите, развитие на чернодробна и бъбречна недостатъчност, фатални отравяния при кърмещи майки и други. Важно е да се отбележи, че тези симптоми се наблюдават при правилно предписано, правилно дозирано и правилно извършено лечение.

Непоносимостта към аналгетици, особено НСПВС, е относително често. Неговата причина се смята, че е промяната в метаболизма на арахидоновата киселина. Симптомите включват хроничен риносинузит с назални полипи, астма, стомашно-чревни язви, ангиоедем и уртикария.

Идиосинкразията отразява индивидуалната особеност на организма, да реагира отрицателно на някои стимули. Пример за такава реакция е лекарствено индуцираната неутропения. Това е състояние, при което се наблюдава тежка и остро настъпила неутропения.

Клинично се характеризира с трудно овладяеми инфекции и сепсис. Най-честите лекарства, които могат да доведат до неутропения са антибиотици, НСПВС, препарати използвани за лечение на ревматологични заболявания, седативни средства и анти епилептици.

Повече информация за отделните лекарствени алергии ще намерите тук:

- МКБ Y40-Y59 Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане