Други и неуточнени усложнения на ампутационно чуканче МКБ T87.6

Отокът е често срещан след операция. Прекалено и продължително подуване или едем на ампутационното чуканче се смята, че се дължи на предшестваща венозна недостатъчност, генерализирано задържане на течности (обикновено се дължи на застойна сърдечна недостатъчност) и хронична хиперваскуларизация (най-често при пациенти с диабет, които нямат значително увреден артериален приток на кръв).

Дълбока венозна тромбоза също може да бъде причина за едем. Диагнозата на дълбока венозна тромбоза често се свързва с ампутация на долния крайник. Други причини за този вид други и неуточнени усложнения на ампутационно чуканче могат да бъдат хипопротеинемия и инфекция на чуканчето.

Важно е да се идентифицира и, когато е възможно, да се лекува основната причина за отока на чуканчето. Подпомагане на хранене може да се изисква под формата на високопротеинови добавки.

Раната на чуканчето, характеризираща се с прекален оток и ексудат, е вероятно да се излекува бавно, ако изобщо е възможно. Ексудатът може да се дължи на формиран хематом или инфекция.

Хематомът е локализирано събиране на кръв, което може да се образува в орган, пространство или тъкан. Този вид други и неуточнени усложнения на ампутационно чуканче създава предпоставка за развитие на инфекция, както и създава мъртво пространство, отслабвайки линията на шева, като по този начин увеличава напрежението и опъването в раната. В повечето случаи хематомът изтича, без да е необходима хирургическа интервенция, но големи количества от съсирена кръв могат да изискват бърза хирургическа обработка на раната.

Рани без дренаж могат да са изложени на риск от формиране на хематом по линията на шева, което води до опъване и едем на мястото на раната, както и осигуряване на идеални условия за развитие на бактерии. Пациенти на антитромботична терапия са изложени на по-висок риск за образуване на хематом на ампутационното чуканче.

Флексионна контрактура се среща при около 5 % от ампутациите на крайника. Контрактура (флексия) (към близка проксимална става) е по-склонно да се развие при по-възрастни пациенти, особено тези с деменция или предишен ипсилатерален инсулт. Липса на адекватна следоперативна аналгезия може да доведе и до контрактура.

След развитие на значителна контрактура, може да не е възможно да се коригира с физикална терапия или операция. Тъй като флексионната контрактура, вид други и неуточнени усложнения на ампутационно чуканче, може да ограничи движенията на протезата, се предприемат превантивни мерки непосредствено след ампутация.