Некроза на ампутационно чуканче МКБ T87.5

Некроза на ампутационно чуканче е вид постоперативно усложнение на ампутацията, което възниква дефицит на перфузията на чуканчето. Това може да доведе до повторна ампутация на по-горно ниво.

Некрозата е форма на клетъчна травма, която води до преждевременна смърт на клетките в живите тъкани. В резултат на недостатъчния кръвоток (исхемия) се активират рецептори, което води до загуба на целостта на клетъчната мембрана и неконтролируемо освобождаване на продукти на клетъчна смърт в интрацелуларното пространство.

Това инициира възпалителна реакция в околните тъкани: близките фагоцити за възпрепятствани да погълнат мъртвите клетки, като резултатът от това е натрупване на мъртва тъкан и клетъчни остатъци в или близо до мястото на клетъчна смърт.

Тъй като по-голямата част от ампутациите се извършват поради исхемия, тази група пациенти е особено уязвима към развитието на некроза на ампутационно чуканче поради лоша тъканна перфузия. Тъканта става нежизнеспособна и може да се наблюдава клинично като тъмни кожни промени, пъстра или пурпурна промяна на цвета на кожата, суха гангрена, влажна гангрена.

Такава промяна на цвета на кожата или цианоза на кожата на мястото на линията на разреза може да доведе до значително влошаване на раната скоро след операцията или дори некроза на кожата в нежизнеспособни исхемични области няколко седмици по-късно.

Способността на лекаря да направи разграничение между просто кръвонасядане и нежизнеспособна исхемична тъкан е от жизненоважно значение. Последната често е студена и много болезнена. Всеки знак за тъканна некроза трябва да се докладва незабавно на хирургическия екип.

Наличието на нежизнеспособна некротична тъкан е значимо, тъй като тя може да бъде отговорна за забавяне на лечението, удължавайки възпалителния отговор и възпрепятствайки повторната епителизация. Некроза на ампутационно чуканче също така дава предпоставка за развитие на инфекция на раната.

Необходимостта за обработка на раните (за отстраняване на мъртва или нежизнеспособна тъкан) е в зависимост от обема на нежизнеспособните тъкани. Ако зоната на некроза е голяма, е възможна повторна хирургическа ревизия. Малко количество некроза може да не е клинично значимо и се оставя естествено на автолизата.

След взето решение за отстраняване на нежизнеспособните тъкани, трябва да се избере най-подходящият метод. Фактори като вида на засегнатата тъкан, количеството на образувания ексудат, наличното време и желанието на пациента трябва да се вземат предвид.

Методите за обработка на раните включват: автолиза (естествен процес във влажна среда), хирургически (включващ хирургическо отстраняване на тъкан обикновено под обща упойка) и остър (практикуващите в областта специалисти използват ножица или скалпел за отстраняване на мъртвата тъкан в леглото на пациента). По отношение на скоростта на обработка на раните хирургическият метод е най-благоприятен, но този подход е най-неблагоприятен по отношение на болката и разходите.