Препарати, влияещи на електролитния, калорийния и водния баланс МКБ T50.3

При възрастен човек съдържанието на вода е около 60% от телесната маса при мъжете, и 50% - при жените и около 70-75% при децата. Телесната течност при 70 килограмов мъж е разпределена в интра- и екстрацелуларна течност, която включва интерстициалната течност и плазмата. В извънклетъчната течност от катионите преобладават натрия, а от анионите - хлор и бикарбонати. При венозна инфузия на плазмозаместващи разтвори се цели обемно заместване на дефицита на извънклетъчна течност и непрекъснато поддържане на физиологичния йонен баланс.

Към рубриката препарати, влияещи на електролитния, калорийния и водния баланс, се отнасят следните групи инфузионни разтвори:

• електролитни плазмозаместващи разтвори - разтвор на натриев хлорид, разтвор на Рингер, разтвор на Хартман
• колоидални плазмозаместващи разтвори - декстран, човешки албумин, гелофузин
• средства за корекция на метаболитна алкалоза - разтвор на натриев хлорид, калиеви препарати
• средства за корекция на метаболитна ацидоза - натриев хидрогенкарбонат

Физиологичният разтвор на натриев хлорид представлява стерилен изотоничен разтвор на натриев хлорид, който съдържа 154 милимола/литър натриеви йони и 154 милимола/литър хлорни йони. Прилага се при хипотонична и изотонична дехидратация, като обемен плазмозаместващ разтвор при кръвозагуба и масивни изгаряния и за поддържане на плазмения по време на операции. Показан е също при диабетна кетоацидоза. Въвежда се под форма на венозна капкова инфузия в средна ориентировъчна доза 1000 милилитра/24 часа. Физиологичният разтвор се използва също и за разтваряне на лекарствени препарати, които се отпускат под формата на сухи ампули и флакони.

Общите странични ефекти при предозиране на разтвор на натриев хлорид включват:

• гадене
• повръщане
• диария
• коремни спазми
• жажда
• намалено отделяне на слюнка
• изпотяване
• треска
• тахикардия
• хипертония
• бъбречна недостатъчност
• белодробен оток
• респираторен арест
• главоболие
• замайване
• безпокойство
• раздразнителност
• отпадналост
• мускулни потрепвания
• конвулсии
• припадъци
• мозъчен оток
• хипернатриемия

Декстранът представлява обемен плазмозаместител, който съдържа 6 или 10% разтвор на високомолекулен декстран. Поради хиперонкотичното си налягане декстрановите разтвори поемат значително количество вода и извличат течности от тъканите. Декстранът се прилага като плазмозаместващ разтвор при хиповолемия и хиповолемичен шок под форма на венозна капкова инфузия в доза 500-1000 милилитра/24 часа. Първите 20 милилитра от разтвора се вливат много бавно за изследване поносимостта на пациента.

Нежеланите лекарствени реакции при предозиране с декстран могат да бъдат:

• уртикария
• бронхоспазъм
• фебрилитет
• диспнея
• тахикардия
• хипотензия
• анафилаксия
• обемно претоварване
• белодробен оток
• мозъчен оток
• бъбречна недостатъчност

Натриевият хидрогенкарбонат се прилага под формата на венозна капкова инфузия за коригиране на метаболитна ацидоза. Бикарбонатният разтвор се влива бавно и на части, като е необходимо често контролиране на показателите на алкално-киселинното равновесие. Показан е за лечение на метаболитна ацидоза, която може да бъде вследствие на тежка бъбречна недостатъчност, диабетна кетоацидоза, циркулаторна недостатъчност и някои лекарствени интоксикации.

Предозирането на натриев бикарбонат може да доведе до:

• оток
• метаболитна алкалоза
• раздразнителност
• тетания
• хипернатремия

Лечението при отравяне с препарати, влияещи на електролитния, калорийния и водния баланс, е поддържащо и симптоматично.

Заглавно изображение: freepik.com