Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ензими МКБ T46.4

Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ензими (АСЕ-инхибиторите) са група медикаменти, които действат като блокират превръщането на ангиотензин 1 в ангиотензин 2. Те повлияват както реналната, така и съдовата ренин-ангиотензин-алдостеронова система. Освен това АСЕ-инхибиторите водят до потискане на разграждането на брадикинините (те имат силно съдоразширяващ) ефект. АСЕ-инхибиторите имат изразено органопротективно и органотерапевтично действие, което е доказано при сърдечна недостатъчност.

АСЕ-инхибиторите се прилагат самостоятелно или в комбинация във всички стадии на сърдечна недостатъчност, дължаща се на систолична дисфункция, независимо дали има или няма симптоми на задръжка на натрий и вода. При симптоматична сърдечна недостатъчност АСЕ-инхибиторите подобряват клиничната симптоматика, намаляват смъртността и броят на хоспитализациите. Те подобряват преживяемостта при сърдечна недостатъчност по време на остра фаза на миокарден инфаркт.

Освен за лечение на артериална хипертония АСЕ-инхибиторите са показани още при хронична сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, атеросклероза и хронична бъбречна недостатъчност.

Към рубриката инхибитори на ангиотензинконвертиращите ензими се отнасят медикаментите:

• еналаприл
• периндоприл
• лизиноприл
• трандолаприл

Основният неблагоприятен ефект при предозиране АСЕ-инхибитори е хипотонията, въпреки че може да възникне хиперкалиемия и бъбречна недостатъчност. Хипотонията обикновено не е опасно за живота и настъпва рано, в рамките на 3-6 часа след приема. Възможно е някои други остри странични ефекти като ангиоедем.

АСЕ-инхибиторите са противопоказани в следните случаи:

• при свръхчувствителност към препарата
• бременност
• кърмаческият период
• при нарушена бъбречна функция
• автоимунни заболявания
• при аортна стеноза
• при двустранна стеноза на бъбречната артерия

Еналаприлът се приема като еталон от повечето кардиолози за АСЕ-инхибиторите. Той е показан за лечение на артериална хипертония, самостоятелно или в комбинация, и застойна хронична сърдечна недостатъчност. Антихипертензивният му ефект се проявява 1 час след перорално приложение и продължава около 12 часа.

Симптоми на предозиране с еналаприл могат да включват:

• изключително ниско кръвно налягане
• повишени нива на натрий или калий в кръвта
• бъбречна недостатъчност
• замаяност
• виене на свят
• припадъци
• намаляване на количеството на отделената урина
• сънливост
• главоболие
• болки в гърба
• аритмия

Еналаприл е с рискова категория D при бременност. Пациентките се съветват да не забременяват по време на приема на еналаприл или да уведомяват своите лекари веднага, ако забременеят. При бременност еналаприл може да доведе до увреждане на бъбреците на плода и това да доведе до олигохидрамнион. Еналаприл се секретира в кърмата и не се препоръчва за употреба по време на кърмене.

Трандалоприлът представлява АСЕ инхибитор. Той действа чрез конкурентно инхибиране на ангиотензин-конвертиращия ензим, ключов ензим в ренин-ангиотензиновата система, която играе важна роля в регулирането на кръвното налягане. Трандалоприлът намалява миокардната хипертрофия с 6-8% и сърдечно-съдовата смъртност с 25%. Показан е при лечение на артериална хипертония и застойна хронична сърдечна недостатъчност.

Най-честите симптоми при предозиране с трандалоприл са хипотония, хиперкалиемия и бъбречна недостатъчност. Други нежелани реакции могат да бъдат:

• главоболие
• виене на свят
• кашлица
• затруднено преглъщане или дишане
• алергична реакция
• умора
• диария
• болка в гърдите
• припадъци

Трандолаприл е тератогенен и може да причини вродени дефекти и дори смърт на развиващия се плод. Най-високият риск за плода е по време на втория и третия триместър. Когато се открие бременност трандолаприл трябва да се спре възможно най-скоро.

Лечението при отравяне с инхибитори на ангиотензинконвертиращите ензими се извършва в болнично заведение, като се предприемат всички спешни мероприятия при такъв вид отравяне.

Заглавно изображение: freepik.com