Кардиотонични глюкозиди и препарати с аналогично действие МКБ T46.0

Кардиотоничните глюкозиди са лекарства от растителен произход, прилагани в комплексната терапия на сърдечната недостатъчност. Те се добиват от червения и вълнистия напръстник. Основните кардиални ефекти на сърдечните глюкозиди са положителен ино- и батмотропен ефект и отрицателен хроно- и дромотропен ефект. Те се свеждат до увеличаване силата и скоростта на съкращаване на сърдечния мускул, като се намалява обратното излизане на натрия и обратното навлизане на калия в сърдечните клетки, посредством блокиране на натриево-калиевата помпа. Вторично се освобождават калциеви йони от ендоплазматичния ретикулум на сърдечната клетка и се повишава концентрацията на свободни калиеви йони. Като по този начин се способства за увеличаване силата на сърдечните съкращения.

Сърдечните глюкозиди забавят синусовия ритъм и по този начин се намалява броя на сърдечните съкращения (брадикардия). Това има значение за намаляване на кислородната консумация и сърдечната дейност става по- икономична. Друго тяхно действие е забавяне на проводимостта на нервните импулси във възбудно-проводната система чрез пряко и непряко действие. Сърдечните глюкозиди повишават възбудимостта на миокарда (предимно на камерата), което при високи дози може да доведе до поява на камерни екстрасистоли.

Дигиталисовите сърдечни глюкозиди са ефективни при хронична нормофреквентна или тахикардна помпена недостатъчност на сърцето, хронична сърдечна недостатъчност (3 и 4 клас по NYHA), понижена левокамерна фракция на изтласкване под 35%, предсърдно мъждене.

Към рубриката кардиотонични глюкозиди и препарати с аналогично действие се отнасят следните медикаменти:

• дигоксин
• ацетилдигоксин
• метилдигоксин
• дигитоксин

Предозирането с кардиотонични глюкозиди се дължи на приемане на по-голямо количество от препоръчителната доза. Хроничното отравяне може да се случи при хора, които приемат сърдечни глюкозиди всеки ден, обикновено при по-възрастни хора. Клиничната картина при отравяне с кардиотонични глюкозиди може да включва следните симптоми:

• замъглено зрение
• алергични реакции, включително синдром на Стивънс-Джонсън
• копривна треска
• обрив
• диария
• загуба на апетит
• гадене
• повръщане
• стомашни болки
• аритмия
• слабост
• объркване
• депресия
• дезориентация
• сънливост
• припадъци
• халюцинации
• главоболие
• летаргия
• апатия

Дигоксин е пречистен сърдечен глюкозид, изолиран от растението вълнест напръстник - Digitalis lanata. Проявява по-силен положителен инотропен ефект и сравнително по-слаб положителен батмотропен, и отрицателен хроно- и дромотропен ефект. Увеличава диурезата чрез подобряване на системната хемодинамика. Показан е за лечение на сърдечна недостатъчност от всякакъв вид и степен, със или без предсърдно мъждене. Дигоксин се прилага орално или парантерално по различни схеми.

Предозирането с дигоксин, известно също като дигоксинова токсичност, е вид отравяне, което може да се появи при хора, които приемат твърде високи дози в кратък период от време,  или от натрупването на високи нива на дигоксин в кръвта по време на продължително лечение. При серумни нива над 1.2 нанограма/милилитър има потенциал за увеличаване на нежеланите реакции. Най- честите признаци и симптоми на дигоксинова токсичност са:

• гадене
• повръщане
• анорексия
• умора
• замаяност
• отклонения в цветното зрение
• аритмии Mobitz тип 1
• АV блок
• камерна тахикардия
• асистолия
• камерно мъждене
• диария
• коремна болка
• главоболие
• объркване
• делириум
• синоатриален блок

При педиатрични пациенти могат да се появят признаци и симптоми на токсичност по време на или скоро след приетата доза дигоксин. Честите не-сърдечни ефекти са подобни на тези, наблюдавани при възрастни, въпреки че гаденето и повръщането не са толкова чести при кърмачета и малки деца. Малките деца са по-склонни да развият нарушения в AV проводимост, или синусова брадикардия. При педиатрични пациенти на възраст от 1 до 3 години без сърдечно-съдови заболявания, клинични наблюдения показват, че при предозиране на дигоксин от 6 до 10 милиграма би довело до смърт на половината от тях.

Ацетилдигоксин е полусинтетично производно на дигоксина. Показан е за лечение на конгестивна сърдечна недостатъчност от различен произход, тахисистолична форма на предсърдно мъждене и пароксизмална надкамерна тахикардия. Положителният му кардиоинотропен ефект се появява след 3-4 часа.

При предозиране с ацетилдигоксин могат да се проявят следните нежелани реакции:

• анорексия
• повръщане
• забавена сърдечна дейност
• нарушаване на сърдечния ритъм
• поява на екстрасистоли
• гадене
• обърканост
• главоболие
• халюцинации
• зрителни нарушения
• блокиране на атрио-вентрикуларния възел

Лечението при отравяне с кардиотонични глюкозиди и препарати с аналогично действие се извършва в болнично заведение. Предприемат се всички спешни мерки при такъв вид отравяне. Калиевите йони се явяват антагонисти на сърдечните глюкозиди, затова при предозиране се прилагат препарати, съдържащи калиеви йони.