Антимикотични антибиотици със системно действие МКБ T36.7

›Какво представляват антимикотичните антибиотици

›Признаци и симптоми на токсичност

›Лечение

Какво представляват антимикотичните антибиотици?

Гъбите са едноклетъчни или многоклетъчни еукариотни организми, които съществуват във всички среди по света. От гъбички, видими с просто око, като гъби, до микроскопични дрожди и плесени, те съществуват в много форми. Въпреки че повечето гъбички не играят съществена роля в човешките заболявания, има няколкостотин гъбички, които играят, което води до гъбична инфекция или заболяване. Гъбичните инфекции (микози) варират от обикновени доброкачествени инфекции до сериозни, животозастрашаващи инфекции като криптококов менингит. Терминът „противогъбични средства“ обхваща всички химични съединения, фармакологични агенти и природни продукти, използвани за лечение на микози.

Клинично най-добре е гъбичните инфекции да се категоризират първо според мястото и степента на инфекцията, след това пътя на придобиване и накрая вирулентността на причинителя. Тези класификации са от съществено значение при определяне на най-ефективния режим на лечение за определена микоза. Микозите се класифицират като локални (повърхностни, кожни, подкожни) или системни (дълбоки, кръвни). Придобиването на гъбична инфекция е или екзогенен (въздушно-капково/вдишване, кожна експозиция, перкутанна инокулация) или ендогенен процес (нормална флора или реактивирана инфекция). Вирулентността на организма се класифицира или като първична инфекция (заболяване, възникващо в здрав гостоприемник) или като опортюнистична инфекция (болест, възникващо в човешки гостоприемници, които имат компрометирана имунна система или други защитни механизми).

Антимикотичните антибиотици представляват лекарствени средства, които могат да бъдат приложени перорално или парентерално за лечение на инфекции, причинени от гъбички. Те се използват, например за лечение на общи гъбични инфекции, но и за такива като хистоплазмоза, бластомикоза и аспергилоза, които могат да засегнат белите дробове и други органи. Антимикотичните антибиотици със системно действие също така могат да се използват за профилактика или лечение на гъбични инфекции при хора, чиято имунна система е отслабена.

Антимикотични антибиотици със системно действие се делят на синтетични антимикотици и антимикотични антибиотици.

В групата на синтетичните антимикотици влизат:

• имидазоли - с представител Ketoconazole (Nizoral) - показан е при дерматомикози, хистоплазмоза, хронична вагинална кандидоза, системна кандидоза, онихомикози, за профилактика и лечение на микози, причинени от терапия с широкоспектърни противомикробни средства
• триазоли - с представители Fluconazole (Diflucan),Itraconazole (Orungal) и Voriconazole (Vfend)
• препарати с различна структура - с представители Capsofungin (Candidas), Flucytosine (Ancotil), Nifuratel (Macmiror)

Антимикотичните антибиотици, числящи се към антимикотични антибиотици със системно действие се състоят от:

• полиенови антибиотици - с представители Amphotericin (Amphotericin B) и Nystatin (Nystatin)
• други антибиотици - Griseofulvin (Fulcin)

Признаци и симптоми на токсичност

Системният полиенов противогъбичен амфотерицин В (формулиран като AMB-d, L-AMB, ABLC и ABCD) има потенциално тежки нежелани реакции. Терапията с AMB-d носи риск от хипотония, студени тръпки, главоболие, хипокалиемия, хипомагнезиемия, анемия, бъбречна недостатъчност, аномалии на бъбречната функция, болка на мястото на инжектиране, гадене, повръщане, втрисане и треска. Терапията с L-AMB е намалила честотата на аномалии на бъбречната функция в сравнение с AMB-d, но все още носи риск от нефротоксичност. Най-честите нежелани реакции, причинени от терапията с L-AMB, включват хипертония, хипотония, тахикардия, локализиран флебит, втрисане, главоболие, кожен обрив, електролитни аномалии (хипокалиемия, хипомагнезиемия, хипонатриемия, хипонатриемия), хипергликемия, абнормни чернодробни функционални тестове. ABLC също носи риск от нефротоксичност, водеща до повишен серумен креатинин, треска, свързана с инфузията.

Нистатинът е одобрен само за локално и перорално приложение, поради тежки системни странични ефекти. Пероралният нистатин носи по-малък риск от реакции на свръхчувствителност, отколкото локалните форми. Има също съобщения за диария, гадене, повръщане и коремна болка.

Азолите, въпреки че обикновено се понасят добре, често причиняват гадене, повръщане, диария и коремна болка. Хепатотоксичността (повишени чернодробни функционални тестове, хепатит, холестаза и/или фулминантна чернодробна недостатъчност) е често срещана нежелана реакция, свързана с всички азоли. Всяко от азолните лекарства също има уникални нежелани реакции:
Кетоконазол се свързва с ортостатична хипотония, тромбоцитопения, сърбеж, обрив, миалгии и рядко потискане на производството на глюкокортикоиди в надбъбречните жлези. Трябва да се отбележи, че кетоконазолът също корелира със значително количество повече стомашно-чревен дистрес в сравнение с други азоли.

Доказано е, че флуконазол причинява леко главоболие, световъртеж и алопеция във високи дози.

Итраконазол има триада от симптоми, подобни на сърдечна недостатъчност, хипертония, периферен оток и хипокалиемия. Има съобщения за повишен риск от активиране или повторно активиране на херпес зостер, главоболие, световъртеж и умора.

Вориконазол има най-многобройните и уникални странични ефекти в класа на азолите. Те включват промени в зрението, слухови и/или зрителни халюцинации, невротоксичност, фоточувствителен обрив, фотофобия, периостит, кардиотоксичност и алопеция.

Позаконазол най-често причинява вторичен тромбофлебит на периферни интравенозни катетри, хипертония, хипотония, главоболие, обрив, хипокалиемия и тромбоцитопения. Друго съобщавано нежелано събитие е рядко удължаване на QTc интервала на електрокардиограма.

Изавуконазол има по-тежки стомашно-чревни странични ефекти от повечето други азоли. Други съобщени нежелани реакции включват главоболие, хипокалиемия, диспнея, кашлица и периферен оток.

Миконазол няма докладвани сериозни нежелани реакции.

Тербинафин, алиламин, най-често водят до странични ефекти на централната нервна система, като главоболието е най-често съобщаваният симптом. Други прояви на нежелани реакции включват, но не се ограничават до обриви, диария, диспепсия и възпаление или инфекция на горните дихателни пътища.

Ехинокандините, подобно на много други противогъбични лекарства, могат да причинят хепатотоксичност.

Анидулафунгин се свързва с хипотония, периферни отоци, безсъние, хипокалиемия, хипомагнезиемия, повишен риск от инфекции на пикочните пътища, диспнея и треска.

Каспофунгин може да причини хипотония, периферен оток, тахикардия, втрисане, главоболие, обрив, анемия, локализиран флебит, дихателна недостатъчност и реакции, свързани с инфузията.

Микафунгин може да причини флебит, анемия, трансаминит, хипербилирубинемия, бъбречна недостатъчност и треска.

Гризеофулвин има множество потенциални нежелани реакции, като най-често съобщаваните нежелани реакции са обрив и уртикария. Могат да възникнат по-тежки усложнения и да включват подобна на еритема мултиформе лекарствена реакция, кожна фоточувствителност, левкопения (рядко), гранулоцитопения и хепатотоксичност.

Флуцитозин може да причини нежелани реакции към всички телесни системи, но най-често се свързва със следните:

• сърдечно-съдови (кардиотоксичност, болка в гърдите)
• централна и периферна нервна система (объркване, главоболие, халюцинации, паркинсоноподобен синдром, периферна невропатия)
• дерматологични (прурит, уртикария, обрив)
• стомашно-чревни (коремна болка, гадене, повръщане, стомашно-чревни кръвоизливи)
• хематологични (агранулоцитоза, апластична анемия, панцитопения, еозинофилия)
• чернодробни (остро чернодробно увреждане/недостатъчност/некроза)
• бъбречни (остро бъбречно увреждане, бъбречна недостатъчност).

Лечение

Прагматичното управление на микозите зависи от междупрофесионалния здравен екип, като трябва да се избере най-ефективния режим на противогъбично лечение. Това изисква силно разбиране на общественото здраве/епидемиологията, медицинската микробиология/микологията, клиничната фармакология и здравната инфраструктура, което диктува прилагането на първите три. В момента има разнообразен и ефективен арсенал от противогъбични средства. И все пак тревожното глобално нарастване на резистентните към лекарства гъбички изисква разумно предписване на противогъбични средства от клиницистите, комбинаторни стратегии, използване на противогъбични адюванти и продължаващо откриване/разработване на противогъбични лекарства.

Разумното предписване започва със здравния екип, който избира правилния режим въз основа на данни за култура и чувствителност, история на пациента и социално-икономически фактори. Комбинираната терапия включва режими на лечение, които включват множество противогъбични средства от различни класове и противогъбични средства, комбинирани с непротивогъбични средства. Целите на непротивогъбичните лекарства включват протеини на топлинен шок, калциневрин, лизин ацетилтрансфераза, лизин деацетилаза, протеин киназа С и гъбични сфинголипиди.

Лечението при предозиране с антимикотични антибиотици със системно действие е симптоматично.

Заглавно изображение: framar.bg