Химично изгаряне на дихателните пътища с неуточнена локализация МКБ T27.7

Дразнещите газове, главно поради техните физични и химични свойства, както и директно стимулиране на дихателните пътища и алвеоларни епителни газообразни съединения, при вдишване причиняват увреждане на респираторния тракт - корозия, възпаление, тежък оток на ларинкса, бронхит, трахеит, остра белодробно увреждане - белодробен оток, пневмония и дори може да доведе до остър респираторен дистрес синдром.

Тези клинични прояви на дихателни щети при химично изгаряне на дихателните пътища с неуточнена локализация се случват най-често в индустриална среда - химична промишленост, фармацията, металургията и др., но може да се случи и у дома, особено при използване на почистващи препарати.

Клиничните прояви на химично респираторно инхалационно увреждане могат да включват: възпаление на дихателните пътища, кихане, кашлица, болка в гърлото, оток на ларинкса, ларингоспазъм, дрезгав глас, затруднено дишане, недостиг на въздух, хемоптиза.

Ларингеален спазъм често настъпва при вдишване на високи концентрации на дразнещи газове, което може да доведе дори до внезапна смърт поради хипоксия и асфиксия. Оток на ларинкса възниква по-бавно, с по-голяма продължителност.

Химичен бронхит, трахеит и пневмония се проявяват с тежка кашлица, стягане в гръдната област, болка в гърдите, недостиг на въздух, влажни хрипове. Увреждането на дихателната лигавица може да бъде сериозно. Възможно е разявяване на лигавицата, поява на некротична тъкан, обструкция на респираторния тракт.

Химичният белодробен оток клинично се разделя на четири фази:

1. Период на стимулиране - настъпва скоро след вдишване на дразнещ газ, основно като кашлица, стягане в гърдите, недостиг на въздух, виене на свят, гадене и други симптоми.
2. Инкубационен период - симптомите постепенно намаляват или изчезват, но патологичните изменения на белия дроб все още продължават; продължителността на този период зависи главно от разтворимостта и концентрацията на корозивния газ, като при висока концентрация на разтворими дразнещи газове инкубационният период е кратък; инкубационният период на химичния белодробен оток е обикновено 4-24 часа, но може и да се появи след 36 часа или в рамките на няколко минути
3. Период на белодробен оток - симптомите на пациента внезапно се влошават - тежка кашлица, задух, раздразнителност, затруднено дишане, значително отделяне на пенести храчки; прегледът показва цианоза, дифузни влажни хрипове, понижено кръвно налягане, повишен брой левкоцити
4. Период на възстановяване - ако не се усложни, белодробният оток може да бъде овладян след няколко дни и болестта навлиза в период на възстановяване

Сред най-сериозните усложнения на химично инхалационно увреждане на дихателните пътища е развитието на остър респираторен дистрес синдром. Той се манифестира с внезапна поява на прогресивен задух, тежка хипоксемия, рентгенография с наличие на белодробен оток. Острият респираторен дистрес синдром по характер е системен възпалителен отговор от първичното заболяване.

Най-често срещаните усложнения при химично изгаряне на дихателните пътища с неуточнена локализация включват:

• некроза на лигавицата на дихателните пътища - по-често при значително вдишване на хлор, амоняк, причинявайки блокиране и внезапно затруднено дишане и задушаване
• ателектаза - причинена от оток, слуз или некротична лигавица
• медиастинален емфизем и спонтанен пневмоторакс - по-често при значителна инхалация на амоняк, азотен диоксид, хлор поради корозия на алвеолите или бронхиолите
• белодробна инфекция
• белодробна фиброза - по-често при вдишване на азотен диоксид
• обструктивен бронхиолит - най-често при инхалация на хлор и оксиди на азота поради лесно достигане на долните дихателни пътища; лесно е да причинят увреждане на бронхиалната лигавица
• остър респираторен дистрес синдром

Механизмът на действие на дразнещите газове се характеризира с директна стимулация на корозивен ефект. Механизмът е пряко свързан с водоразтворимостта на дразнещите газове, като амоняк, серен диоксид, хлороводород, хлор, въглеводород, в лигавицата на дихателните пътища, при което се освобождават алкални и киселинни радикали. Освен това реакцията на организма към дразнещи газове предизвиква възпалителен отговор чрез освобождаване на цитокини и възпалителни медиатори.

Преките последици от по-горния механизъм на увреда включват:

• едем на лигавицата на дихателните пътища
• дегенерация
• некроза
• апоптоза
• повишено количество слуз
• бронхиално / алвеоларно химично възпаление
• блокиране / обструкция на дихателните пътища
• белодробен вентилационен дефект
• съдово ендотелно и алвеоларно епително увреждане
• повишена капилярна пропускливост
• повишена плазмена ексудация
• белодробен оток

Диагностицирането на химично увреждане на дихателните пътища при инхалация може да се извърши чрез рентгенография на гръден кош, бронхоскопия, компютърна томография, лабораторни изследвания.

Лечението на химично изгаряне на дихателните пътища с неуточнена локализация може да включва: интубация и кислородна терапия, глюкокортикоиди, бронходилататори, муколитици, диуретици, антибиотици.